ЕКСКЛУЗИВНО! Разкриха какво представлява секретният обект с антените на Starlink в Плана: Бивш служител на МВР обясни всичко
Случаят с антените на Starlink в телекомуникационния обект на БТК в Плана предизвика оживени дискусии за сигурността на стратегическите комуникационни съоръжения в България. Основният въпрос е как един обект може да бъде секретен, след като местоположението му е публично известно и присъства дори в Google Maps.
Отговор на този въпрос даде Димитър Ганчев, който е работил няколко години в секретен обект на Министерството на вътрешните работи и познава процедурите за защита на класифицирана информация.
Секретен обект не означава непременно тайно или неизвестно място. Определението се отнася до специалния режим на достъп, обработката на информация и мерките за сигурност, които се прилагат вътре.
Показателен пример е сградата на Министерството на вътрешните работи на улица „6 септември“ в София, между улиците „Гурко“ и „Паренсов“. Местоположението ѝ е публично известно, но в нея функционират помещения със специален режим на сигурност.
Димитър Ганчев е работил именно в такъв обект, през който е преминавала чувствителна служебна комуникация, включително между главния секретар на МВР и министър-председателя.
Достъпът до подобни помещения е строго регламентиран. Служителите преминават през специални процедури за идентификация и получаване на разрешения, а движението на информация се документира и контролира.
В обекта, в който е работил Ганчев, кодът за отключване на вратата се сменял ежедневно. Всеки служител получавал новия код срещу подпис в секретното деловодство.
Дори предаването на служебна парола между двама колеги се извършвало по специална процедура.
Новата парола се поставяла в запечатан плик, който се предавал в секретното деловодство с посочен получател. Служителят можел да получи информацията единствено след проверка на правото му на достъп.
Тази процедура се прилагала дори когато двамата служители работели на едно бюро.
Правото на достъп до класифицирана информация се контролира постоянно. Разрешението, което е било валидно сутринта, можело да бъде отнето още същия ден.
Специални технически средства осигурявали защитата на комуникациите.
В помещението имало заглушител на радиосигнали и система за контрол на неговата работа. Светлинен индикатор показвал състоянието на защитата. При прекъсване на работата ѝ служителите били длъжни незабавно да прекратят разговорите.
На вратата на сървърното помещение бил поставен списък с категориите държавни тайни и предвидените наказания за тяхното неправомерно разкриване.
Особено строги били правилата за изнасяне на електронно оборудване извън секретния обект.
За тази цел се изисквало разрешение от специализиран институт на МВР в Банкя. Преди изнасянето на дадено устройство се изпълнявала процедура за унищожаване на съхраняваната върху него информация.
Процедурата била задължителна независимо дали устройството действително съдържало секретни данни.
Самият факт, че електронното оборудване е използвано в защитена среда, бил достатъчен, за да попадне под специалния режим.
Един от най-показателните случаи е свързан с тестова компютърна станция Sun SPARCstation.
Машината била използвана за изпитания и съдържала единствено оригиналната операционна система, предоставена от производителя. Върху твърдия диск не била записвана секретна информация.
Въпреки това компютърът не можел да напусне обекта.
Причината била липсата на подходящ контролер за специфичния твърд диск, необходим за изпълнение на процедурата по унищожаване на информацията.
Три години след напускането на Ганчев неговите колеги все още не били успели да върнат тестовата станция.
Никой не желаел да поеме отговорността да удостовери, че на диска няма класифицирана информация.
В крайна сметка било намерено компромисно решение. Компютърът напуснал секретния обект, но твърдият диск останал вътре.
Още по-строги мерки за сигурност се прилагали в помещенията с по-висока степен на секретност.
В тях използването на електронни устройства било забранено, а обработката на определени категории класифицирана информация се извършвала единствено на хартия.
Този подход елиминирал рисковете, свързани с електронното съхранение и предаване на чувствителни данни.
Историята на Димитър Ганчев показва защо публичното местоположение на един телекомуникационен обект не е равнозначно на липса на секретност.
БТК разполага с телекомуникационна инфраструктура и обекти, в които се прилагат специални режими на достъп и защита.
Именно в този контекст възникна дискусията около съоръжението в Плана и разположените там антени на Starlink.
Наличието на антени, видими на снимки и сателитни карти, не разкрива автоматично характера на информацията, която преминава през съответната инфраструктура, нито вътрешните правила за сигурност.
Статутът на конкретния обект в Плана не е установен от публикуваната информация.
Секретността на едно съоръжение се определя от неговото предназначение, режима на работа и изискванията за защита на информацията, а не от това дали гражданите знаят къде се намира.
Затова една сграда може да присъства в Google Maps, да бъде известна на цяла България и въпреки това да функционира като секретен обект. Публичното местоположение и защитата на класифицираната информация са две напълно различни неща.
Post Comment