Скандалът с костите на цар Самуил се разраства: България предала на Гърция безценни реликви, които никой не е искал!
Огромен скандал с международни измерения се разгаря около връщането в България на предполагаемите тленни останки на цар Самуил. Зад широко рекламираното като историческо постижение събитие се оказва, че стои размяна на изключително ценни културно-исторически реликви, част от които нямат никаква връзка с Гърция и дори не са били поискани от гръцката страна.
Случаят вече предизвиква остри реакции сред българските историци, изкуствоведи и специалисти по културно наследство. Възникват въпроси за законността на сделката, за произхода на предадените предмети, за научната идентификация на получените кости и за отговорността на държавните институции, участвали в размяната.
В скандала се намесва и още един сериозен международен фактор – Северна Македония, тъй като сред предадените на Гърция ценности има мощехранителници, произхождащи от църкви и манастири в Охрид.
Става дума за реликви, свързани със св. Климент Охридски, св. Наум Охридски и св. Матрона Константинополска, които са част от българското музейно наследство от десетилетия.
Първоначално обществеността беше информирана, че България ще получи останките на цар Самуил като жест на добра воля от гръцката държава. Впоследствие обаче стана ясно, че срещу тях са предоставени 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера във фондовете на Националния исторически музей.
Сред тях има икони, църковна утвар, мощехранителници и епископски трон.
Още по-притеснително е обстоятелството, че част от тези ценности произхождат от Охрид и нямат нищо общо с първоначалните гръцки претенции към предмети и ръкописи от манастирите в Серес и Драма.
Тези реликви са попаднали в България в резултат на спасителни научни експедиции през периода 1912–1918 г., проведени в условията на военни действия. В тях участват изтъкнати български учени като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов и проф. Иван Снегаров.
Целта на експедициите е била да бъдат спасени ценни ръкописи, църковни предмети и други паметници на културното наследство, застрашени от унищожение по време на войните.
Днес обаче част от съхранените в България ценности са предадени на Гърция, при това без обществото да получи изчерпателна информация за основанията и условията на тази размяна.
Особено показателна се оказва изложбата във Византийския музей в Солун, където са представени изпратените от България предмети.
Именно там става ясно какво точно е предоставила българската държава срещу предполагаемите останки на средновековния български владетел.
Според обявената от гръцката страна информация изложбата се провежда от 5 октомври до 5 ноември 2026 г., след което реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите „Панагия Ейкосифиниса“, известен и като Косиница, и „Св. Йоан Предтеча“.
Това противоречи на появилите се в българското публично пространство обяснения, че предметите се предават временно или че не представляват български културни ценности.
Сред първите специалисти, които реагират остро, е доц. д-р Ралица Русева, известен изкуствовед и експерт по средновековно и възрожденско изкуство.
Тя е дългогодишен ръководител на Музея за християнско изкуство в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и има значителен опит като изследовател и специалист в Националния исторически музей.
След посещение на изложбата в Солун доц. Русева изразява изумлението си от предоставените на Гърция предмети.
Пред вестник „Филтър“ тя заявява, че е останала потресена от видяното и не може да определи дали действията на българските институции се дължат на незнание, или на други причини.
Особено възмущение предизвиква предаването на мощехранителницата на св. Матрона Константинополска.
Тя е съхранявана в Националния исторически музей като експонат, произхождащ от охридската църква „Св. Богородица Перивлепта“.
Този предмет няма отношение към манастирите в Драма и Серес, които са в основата на гръцките претенции.
Същото се отнася и за друга изключително ценна реликва – мощехранителница от манастира „Св. Наум“ край Охрид, върху която са изобразени св. Климент Охридски и св. Наум Охридски.
Тя също е представена във Византийския музей в Солун, въпреки че произходът ѝ е свързан с Охрид, а не с гръцките манастири.
Подробното описание на една от тези ценности показва колко значима е нейната историческа и художествена стойност.
Става дума за мощехранителница на св. Кирик, състояща се от три части, изработена през 1837 г. в Охрид.
Тя е сребърна, с размери 27 на 16,5 на 15,5 сантиметра и е заведена в Националния исторически музей под инвентарен номер 29193.
Върху предмета има гръцки надпис, който посочва, че е изработен със съдействието на йеромонах Серафим, игумен на манастира „Св. Наум Чудотворец Охридски“, на 18 юли 1837 г.
Предната страна на мощехранителницата е украсена с изображения на св. Наум Охридски, св. Кирик и св. Климент Охридски, разположени под декоративни арки.
Вляво от св. Наум е изобразен неговият манастир, а вдясно от св. Климент се вижда по-малка куполна сграда.
Върху двете къси страни на мощехранителницата са представени св. Николай и св. Харалампий.
Капакът е украсен със сцената „Оплакване Христово“, а върху декоративната рамка от двете му страни е изобразен манастирът „Св. Наум“.
В кутията са се съхранявали още две мощехранителници във формата на дясна ръка. По-голямата е била поставена в специално изработено легло в горната част.
Изображенията и надписът насочват към произход от манастира „Св. Наум“.
Същевременно в Охрид е съхранен спомен, че мощехранителницата на св. Кирик се е намирала в църквата „Св. Никола Болнички“ и е била взета от българските войски на Разпети петък.
Предаването на подобни реликви на Гърция създава сериозен прецедент, тъй като те произхождат от територията на днешна Северна Македония.
Това поражда опасения, че българските действия могат да бъдат използвани от Скопие за нови политически и исторически претенции.
В центъра на критиките попадат директорът на дирекция „Музеи и галерии“ в Министерството на културата Екатерина Джумалиева и директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова.
Те са посочени като пряко ангажирани с подготовката на списъците, организацията по опаковането и изпращането на предметите в Гърция.
Сериозни въпроси предизвиква и липсата на публично представен подробен каталог на всички предадени ценности, както и на достъпна информация за тяхната оценка и правен статут.
Междувременно гръцката министърка на културата Лина Мендони заявява пред ERTnews Radio, че постигнатото споразумение представлява само първата фаза от процеса.
Тя посочва, че преговорите продължават и че двете страни разполагат със собствени позиции и аргументи.
Според нея подобни договорености са важни, защото България и Гърция постепенно преодоляват болезнени исторически въпроси и възстановяват отношенията си в тази област.
Тези изявления обаче пораждат още повече тревоги сред българската научна общност.
Поставя се въпросът дали предстоят нови размени и какви други културни ценности българската държава би могла да предостави на южната ни съседка.
Десетки български учени подписват протестно писмо, в което поставят под съмнение правната, научната и историческата обоснованост на размяната.
Те настояват за пълна прозрачност относно условията, при които България е предоставила 53 музейни предмета срещу кости, представени като останки на цар Самуил, цар Гаврил Радомир и членове на българското царско семейство.
Учените изтъкват, че почитта към цар Самуил и неговото историческо дело не може да оправдае действия, които поставят под риск културното наследство на страната.
Според тях липсата на достатъчна научна аргументация и превръщането на подобни въпроси в инструмент за политическа реклама могат да имат тежки последици.
В протестното писмо се посочва и евентуално нарушение на спогодбата „Моллов – Кафандарис“ от 1927 г.
Особено остро се критикува предаването на реликви от Охрид, което учените определят като правно необосновано и опасно от политическа гледна точка.
В същото време те припомнят, че през годините България не е поставяла достатъчно настойчиво въпроса за множеството културни ценности, изнесени от гръцки власти и войски от български земи.
Сред посочените места са Мелник, Бачковският манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица други селища в Южна България.
На този фон едностранното предоставяне на музейни ценности предизвиква допълнително недоволство.
Подписалите протестното писмо учени настояват българските институции незабавно да обявят поименно състава на комисията, която е определила предметите за размяна.
Те искат да стане ясно кой е взел решенията, въз основа на какви критерии са подбрани реликвите, кой е извършил тяхната оценка и кой е подписал заповедта за предаването им.
Изисква се публикуването на пълния списък на всички предоставени предмети, придружен от съответните протоколи.
Настоява се също да бъдат оповестени всички клаузи от споразумението между България и Гърция.
Друг важен въпрос е правният статут на костите, представени като останки на цар Самуил.
Учените настояват да се изясни кой притежава правото на собственост върху тях и какви задължения произтичат от това за българската държава.
Особено внимание се обръща на евентуални претенции от страна на Вселенската патриаршия и нейния предстоятел патриарх Вартоломей.
Подобни претенции вече са били заявявани, поради което се настоява за официална позиция както на Българската православна църква, така и на българските държавни институции.
Предстоящото посещение на патриарх Вартоломей в София допълнително засилва интереса към въпроса.
Поставя се и въпросът дали българският патриарх Даниил ще бъде подложен на натиск във връзка с евентуалното прехвърляне на нови културно-исторически ценности към Гърция.
Не по-малко важна част от ученическото настояване за прозрачност е свързана с автентичността на самите кости.
Българските специалисти искат да бъдат публикувани в пълен текст заключенията от лабораторните изследвания, извършени в Гърция и в германския град Бон.
Те настояват да бъде оповестено и точното задание, поставено пред лабораториите, както и използваните научни методи.
Документите трябва да бъдат достъпни на сайтовете на Националния археологически институт с музей при БАН и на Министерството на културата.
Предлага се също провеждането на радиовъглероден анализ на костния материал.
Подобно изследване би позволило по-точна датировка на останките и би дало допълнителна научна информация за тяхната принадлежност към съответния исторически период.
Учените настояват и за химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан, открита в гроба на остров Свети Ахил.
Целта е да се получи максимално категорично научно потвърждение на датировката на погребението.
Всички тези искания поставят въпроса дали останките, получени от България, са идентифицирани с необходимата научна сигурност, преди срещу тях да бъдат предоставени десетки ценни музейни предмети.
На фона на разрастващия се скандал допълнително възмущение предизвикват намеренията на правителството да предложи държавни отличия на част от участниците в процеса.
Министерският съвет е внесъл предложение българският посланик в Гърция Валентин Порязов да бъде награден с орден „Стара планина“.
Предвиждат се и ордени „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за проф. Людмил Вагалински и директора на Националния исторически музей Бони Петрунова.
Тези предложения предизвикват критики, тъй като според възразилите учени първо трябва да бъдат изяснени всички спорни обстоятелства около размяната.
Поставя се въпросът дали вместо отличия не е необходимо да бъде извършена институционална проверка за спазването на законодателството и международните договорености.
Сред най-острите реакции е тази на журналиста и познавач на църковната история Горан Благоев.
Той сравнява случилото се с предаването на костите на Гоце Делчев на Титова Македония по времето на комунистическия режим.
Благоев определя предоставянето на реликви, които нямат връзка с Гърция, като тежко посегателство срещу усилията на българските учени от Първата световна война.
Той припомня, че тези учени са събирали и съхранявали културни ценности от българското историческо пространство, за да останат те в България.
Според журналиста сегашните действия обезсмислят част от техния труд и създават предпоставки за нови международни спорове.
Благоев настоява за политическа отговорност, включително оставки на министъра на културата и директора на Националния исторически музей.
Той призовава и прокуратурата да се намеси, за да бъдат изяснени всички обстоятелства около предаването на ценностите.
Особено сериозно е предупреждението му, че случилото се може да бъде използвано от Северна Македония за нова кампания срещу България.
Причината е, че с предоставянето на охридски реликви на Гърция българската държава създава прецедент, който би могъл да бъде интерпретиран като отказ от част от собственото ѝ културно-историческо наследство.
В резултат на това скандалът вече надхвърля рамките на обикновена музейна размяна.
Той засяга въпроси, свързани с националната историческа памет, международното право, църковните отношения, научната достоверност и държавната отговорност.
Остават множество въпроси, на които българските институции все още трябва да дадат публични отговори.
Защо са предоставени реликви от Охрид, след като първоначалните гръцки претенции са били свързани с манастири в Серес и Драма?
Кой е взел решението тези предмети да бъдат включени в размяната?
Защо обществото не е получило предварително пълна информация за предоставяните културни ценности?
На какво правно основание са предадени предметите и как е гарантирано спазването на международните споразумения?
Какви научни изследвания доказват, че получените кости действително принадлежат на цар Самуил и неговото семейство?
Съществуват ли договорености за бъдещо предоставяне на допълнителни български музейни ценности?
Какви биха били последствията от евентуални претенции на Северна Македония и Вселенската патриаршия?
И защо на фона на всички тези неизяснени въпроси се подготвят държавни отличия за участници в процеса?
За българската научна общност връщането на останките на цар Самуил безспорно има огромно символично значение. Но тази историческа цел не може да бъде разглеждана отделно от съдбата на останалото културно наследство.
Цар Самуил е една от най-значимите личности в средновековната българска история, а паметта за него е свързана с борбата за съхраняването на българската държавност.
Именно затова въпросът за неговите останки не бива да бъде превръщан в политическа демонстрация за сметка на други исторически ценности.
Протестиращите учени настояват държавата да обясни какво точно е получила, какво е предоставила и кой носи отговорността за взетите решения.
Докато тези въпроси остават без отговор, скандалът с предполагаемите кости на цар Самуил продължава да се разраства.
А най-тревожното е, че в стремежа си да представят връщането на царските останки като исторически успех, българските власти са изправени пред обвинения, че са допуснали загубата на други безценни свидетелства за българската история и духовност.
Вместо единствено да празнува завръщането на цар Самуил, България днес трябва да получи отговор и на друг въпрос: каква цена е платена за това завръщане и кой е решил тя да бъде платена с част от историческата памет на народа?
Източник: www.bgart.bg
Post Comment