45 години социализъм: Най-хубавото време за България и българите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

ЖАЛНА НИ МАЙКА….

Израстнах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца… И вицове разправях за бай Тошо, за системата омразна, за партията изродена… Не ме докосна никой, не бях съветван и третиран. Учих колкото и каквото пожелах. Работих в подредени заводи, чисти и просторни, удобни за работниците и за обслужването на машините. Наука имаше такава: „Пректиране на заводи“. По нейните правила се строяха и дострояваха заводите. Недораслите критици на времето на моята младост със сигурност не знаят какви грижи се полагаха за обикновения работник.

В завода (ВАМО) имаше магазин за хранителни стоки, добре снабден с учудващо ниски цени, заради

дотациите от синдикалните организации. Децата сутрин оставяхме в заводската детска градина. Имаше медицински пункт с двама лекари, акушерка, зъболекар. Не беше необходимо да прекосяваш целия град за преглед и лечение.

В цеховете имаше лафки за топли зкуски, кафе и безалкохолни. Пред съблекалните кулинарен щанд на ресторант „Морско конче“ – пасти торти, петифури и какво ли още не, защо да бягаш от работа, като можеш да си напазариш в почивките.

Създаваш семейство – синдикалната организация ти осигурява ведомствено жиюище. Трябват ти пари за почивка – взаимоспомагателната каса ти отпуска необходимия заем срещу нищожна лихва.

Обущарско и шивашко ателие до входа на завода. От теб се иска да дойдеш и да си тръгнеш в определен час. Полагането на извънреден труд беше непознато понятие. Ако се трудиш във вредни за здравето условия – галванично, термично, изпитание на ДВГ или пък си ел. заварчик – полага ти се безплатна храна в заводския стол, 4 дни към годишната отпуска, карта за снаториум, газирана вода и бурканче кисело мляко на ден, като противоотрови.

В заводската почивна станция почивахме 14 дни за 20 лева…

Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука за всичко друго.

Е, дойде времето на бананите, но ги няма заводите. Армия от безработни, безимотни и оскотели се бие кой да рови в кофите за боклук. Здравето, образованието и възпитанието отстъпиха на неграмотност, болести и грубиянщина… Качеството на живот е както в недоразвитите африкански страни. Борбата за оцеляване е толкова жестока, че никой не помисля за театър и опера… В търсене на някакъв реваншизъм издигнахме рушенето в държавна политика. Създадоха се „Ликвидационни съвети“, ликвидира се селското стопанство, промишлеността, закриха се болници, училища.

Появи се прослойка крадливи мошеници, нарекли себе си политици и демократи.

Обществото, люшкано от лъжи и измамни обещания, обезверено и болно, оставено без средства за препитание, абдикира от възможността да се бори за правата си. Появи се понятието работещи бедни. Работейки по 6-7 дни в седмицата обеднявахме и разпродавахме придобитото при Соца.

Мой прrятел чех ми дойде на гости преди година и съвсем чистосърдечно заяви, че разрухата и нравите сега са го потресли в сравнение със спомените отпреди 35 години..

Няма я свободата на словото, няма го престижното образование.

Здравеопазването е сведено до търговия на дребно, няма сигурност в утрешния ден, няма армия.

Прокуратурата се е самокапсулирала и оставя на гражданите НДЧХ да решава споровете.

Има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, евтини сериали по многобройните ТВ, тъпи реклами, некачествени стоки и учудващо примирени хора на втора, трета и повече възрасти.

Спирам, че жлъч напира в гърлото ми…

Инж. Борис Борисов