Зарежда се...

60% от жените в Тампере се страхуват да излязат вечер в „най-щастливата“ страна в света

60% от жените в Тампере се страхуват да излязат вечер в „най-щастливата“ страна в света

60% от жените в Тампере се страхуват да излязат вечер в „най-щастливата“ страна в света

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на Yle, „Аамулехти“, „Илталехти“ и данни на Финландския бизнес и политически форум (EVA). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Геополитическата илюзия и сметката в Хелзинки

Всяка пролет по света се разпространява един и същ статистически фойерверк, финансиран и популяризиран от мрежата за решения за устойчиво развитие към ООН. Според този индекс Финландия девет поредни години е безспорният шампион по щастие. За външния наблюдател в София, Брюксел или Вашингтон това изглежда като аксиома. В самата Финландия обаче тази витрина започва да се пука по шевовете, а зад паравана на високия брутен вътрешен продукт и чистите езера се натрупва критична маса от страхове, икономическо затягане и външнополитическо отрезвяване.

Когато през април 2023 г. Хелзинки официално прекрати десетилетната си политика на военен неутралитет и влезе в НАТО, политическият елит продаде този ход на обществото като абсолютна застраховка. Обещанието беше просто и категорично: членството в алианса гарантира вечен мир, сигурност и стабилност. Три години по-късно, в края на 2026 г., сметката се оказва съвсем различна, а финландците започват да осъзнават, че геополитическите гаранции не топлят нито бюджета, нито тъмните улици на индустриалните градове.

По данни на Финландския бизнес и политически форум (EVA), едва 32 процента от анкетираните граждани днес вярват, че гаранциите на НАТО са достатъчно надеждни, за да възпрат евентуален агресор. Спадът е драматичен, цели 21 процентни пункта спрямо есента на 2023 г. Още по-показателен е друг детайл от същото изследване: 53 процента от финландците се съмняват, че другите държави членки реално биха се притекли на помощ на страната им при истинска военна криза.

Този психологически обрат не се случва във вакуум. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и неговата директна транзакционна реторика, според която Съединените щати няма да защитават държави, които не плащат достатъчно, действат като студен душ за северната държава. Изведнъж член 5 от Вашингтонския договор престава да изглежда като свещен текст и се превръща в обикновен търговски договор с неясни клаузи. Дори бившият президент Саули Ниинистьо, архитектът на финландския завой към алианса, в мемоарите си признава в ретроспекция, че в избора на момента за присъединяване е имало „малко късмет“, с което индиректно подкопава официалната теза на правителството, че всичко е било перфектно пресметнато.

Американският политолог Джон Миършаймър, чиито анализи рядко се посрещат с аплодисменти в официалните европейски канцеларии, формулира проблема още по-сурово в интервю за вестник „Илталехти“. Според неговата оценка Финландия е влязла в алианса в най-неподходящия възможен момент, когато самата организация преживява дълбока вътрешна криза и изглежда разединена. По думите на професора основният риск за Хелзинки днес не е хипотетично нападение от изток, а реалната опасност страната да бъде въвлечена в чужди конфликти, които нямат нищо общо с нейните национални интереси. Дали обаче финландското общество вече не плаща цената на тази промяна чрез рязко влошаване на вътрешната среда?

Икономиката на обсадената крепост

За да разберем защо в градовете на Финландия гасят уличните лампи и защо социалната система скърца, трябва да погледнем към икономическата география. Десетилетия наред просперитетът на страната се крепеше на един изключително изгоден баланс. Финландия беше високотехнологичен западен мост към огромния руски пазар. Евтините суровини, дървесината, енергията и милионите руски туристи, които оставяха стотици милиони евро в източните райони като Лапеенранта и Иматра, захранваха щедрата социална държава.

След 2022 г. и пълното затваряне на 1340-километровата граница с Русия този модел беше разрушен с административен замах. Източна Финландия буквално обезлюдя и икономически застина, а държавният бюджет трябваше да поеме едновременно загубата на приходи, скъпата енергийна преориентация и рязкото увеличение на военните разходи заради стандартите на НАТО и закупуването на изтребители F-35. Когато една държава насочва милиарди към отбранителния сектор и строи огради по границата, парите неизбежно се изтеглят от общинските бюджети, социалните програми и градската инфраструктура.

Тук се появява пряката връзка между високата геополитика и битовия страх на обикновения човек. Когато общините са притиснати до стената от дефицити и инфлация, първото нещо, което правят, е да пестят от поддръжка и осветление. Вестник „Аамулехти“ директно посочва, че тъмните маршрути и уличното осветление, което се изключва твърде рано, засилват усещането за несигурност. Икономията на електроенергия в скандинавската зима, където денят трае едва няколко часа, превръща градските пространства в капани.

Тъмните тунели на Тампере

Тампере е третият по големина град във Финландия, традиционен индустриален и университетски център, който често се дава за пример като най-желаното място за живеене в страната. Днес обаче данните оттам звучат като сводка от проблемно предградие в Западна Европа. Според проучване на компанията „Тики“, 60 процента от жените в Тампере признават, че през последната година са изпитвали страх да не станат жертва на престъпление, докато се прибират вечер близо до домовете си. Още по-тревожно е, че една на всеки десет жени изобщо не напуска жилището си след настъпването на тъмнината.

Анкета, проведена от Университета в Тампере, картографира 38 конкретни точки в града, които жителките избягват. Сред тях не са някакви забравени покрайнини, а самото сърце на града: централната артерия „Хямеенкату“, паркът „Коскипуйсто“, трамвайните спирки и големият жилищен район „Херванта“. Особено показателен е случаят с подлеза до универсалния магазин „Стокман“ и 75-метровия галериен проход към улица „Сатакунанкату“. Описват ги като затворени, слабо осветени бетонни коридори с нулева видимост, където светлината от уличните лампи едва прониква.

Изследванията на университета „Аалто“ потвърждават, че жените и представителите на малцинствените групи масово променят ежедневните си маршрути, заобикаляйки парковете, подлезите и паркингите, дори когато това удължава пътя им двойно. В големите градове усещането за срив на реда е повсеместно. В общото проучване на големите общини 39 процента от жителите на Тампере заявяват, че се чувстват по-малко сигурни в сравнение с предходните години. В столицата Хелзинки този дял достига стряскащите 46 процента.

Зад сухите проценти стоят конкретни човешки истории, документирани от обществената телевизия Yle. Двадесетгодишната Миранда Хаапанен разказва пред репортерите за опит за убийство, случил се само на няколко десетки метра от мястото, където стои в момента. Петнадесетгодишната Нина Ритала описва ежедневието в своя квартал без никаква романтика: открито предлагане на наркотици, заплахи с нож и редовни улични побоища. Това ли е прословутият скандинавски рай, който международните класации ни пробутват всяка година?

Разбира се, скептичният наблюдател би попитал дали тези данни не са резултат от повишена медийна чувствителност или от по-високите изисквания за безопасност, които финландците традиционно имат спрямо останалата част от Европа. Възможно е нивото на тежката престъпност във Финландия все още да е по-ниско от това в Брюксел, Париж или Стокхолм. Но за общество, свикнало десетилетия наред да не заключва вратите си, шокът от появата на улични банди, наркоразпространение и нощни нападения е съкрушителен.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com