65 години от първия полет на човек в Космоса
Навършват се 65 години от първия полет на човек в Космоса. На 12 април 1961 година в 9:07 часа московско време космическия кораб-спътник „Восток“ успешно излита в орбита. С думите „Поехали!“ Юрий Гагарин поставя началото на нова ера в историята на човечеството. Полетът му проправя пътя към съвременните космически програми и днешните планове за завръщане на Луната и мисии до Марс.
Зад успеха стои Сергей Корольов. В разгара на сталинските чистки ученият е обвинен в саботаж, осъден и изпратен в лагер в Сибир. Там работи по 16 часа на ден при тежки условия. По време на Втората световна война е преместен в специално конструкторско бюро, където започва наново работата си по ракетни двигатели.
След войната САЩ и СССР започват надпревара за германските технологии. Американците привличат учени като Вернер фон Браун, а съветската страна получава документация и по-малко известни специалисти. Корольов използва тези ресурси и създава ракета, базирана на германската V-2.Разработките обаче еволюират бързо в самостоятелна посока.
Корольов е в основата на разработването на Р-7 – първата междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрено оръжие. Р-7 става и основа за космическата програма на СССР. С нея е изстрелян първият изкуствен спътник „Спутник“, както и първите мисии с животни. Те доказват, че човек може да оцелее в Космоса.
През 1959 г. започва подборът на първия космонавт. Кандидатите трябва да бъдат млади, физически издръжливи и опитни пилоти. От хиляди кандидати остават само 20, а по-късно шестима финалисти. В началото на 1961 г. изборът пада върху Юрий Гагарин. Решението е одобрено от съветския лидер Никита Хрушчов.

Гагарин е роден през 1934 г. в село Клушино. Детството му е белязано от Втората световна война. Семейството му преживява окупацията на нацистка Германия, а част от близките му са изпратени на принудителен труд. Въпреки това той се насочва към авиацията и става военен пилот.
На 12 април 1961 г. в 9:07 часа ракетата Р-7 излита с кораба „Восток-1“ и Гагарин на борда. Полетът продължава 108 минути. Космонавтът извършва една обиколка около Земята и се приземява успешно в Казахстан. По време на спускането той катапултира и каца с парашут, както е предвидено.
Успехът го превръща в световна знаменитост. В СССР са организирани масови тържества. Гагарин получава званието Герой на Съветския съюз. Той посещава редица държави, включително България. В разгара на Студената война обаче тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди не допуска посещението му в страната.
След полета Гагарин участва в подготовката на нови космонавти и работи по усъвършенстване на космическите кораби. През 1966 г. смъртта на Сергей Корольов отслабва съветската космическа програма. Същата година е изстрелян „Союз-1“. Гагарин предупреждава за технически проблеми, но мисията не е отложена. Пилотът Владимир Комаров загива при катастрофа.
След този инцидент на Гагарин е забранено да лети в Космоса. Ограничени са и полетите му като пилот. На 27 март 1968 г. той загива при катастрофа със самолет МиГ-15. Дълго време причините остават неясни. По-късно разсекретени данни сочат грешки на авиодиспечер и технически персонал.
Въпреки това наследството на Гагарин и Корольов остава. Техният труд поставя основите на пилотираната космонавтика. Днес, десетилетия по-късно, технологии, произлизащи от техните разработки, продължават да извеждат хора в орбита и да подготвят следващата стъпка – полети към Луната и Марс.




Post Comment