76-годишният директор на НАЦИД и комфортната протекция от ментето Денков

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Двуликият щит на държавната памет: защо 76-годишен пенсионер командва ключов пост 20 години?

На фона на апокалиптичните доклади за рекордна емиграция на млади кадри и крещящата нужда от дигитална трансформация, българската държавна администрация демонстрира непоклатима, дори епична лоялност към миналото.

В епицентъра на тази „институционална памет“ стои Ваня Грашкина-Минчева, изпълнителен директор на НАЦИД. На почетната 76-годишна възраст, след като е преминала през няколко ери, строя и хиляди реформи, тя не просто е активна – тя командва един от най-важните постове в сферата на висшето образование и науката вече почти две десетилетия.

Основният въпрос вече не е дали г-жа Грашкина-Минчева има право да работи – законът, разбира се, ѝ дава това право. Въпросът е морално-политическата цена, която плащаме, за да запазим този „жив паметник“ на поста.

Наградата „двоен приход“: Тя получава едновременно пълна заплата и пенсия, черпейки с лекота от два потока на държавния бюджет. В същото време хиляди млади, квалифицирани българи получават само единия поток – този, който ги отвежда през Летище София към Западна Европа.

Кариерният стълб на статуята: Близо 20-годишното ѝ управление не е просто стаж – то е монумент на статуквото. И този монумент блокира кариерната стълбица, отказвайки на млад, енергичен и дигитално грамотен специалист дори шанса да помисли за такова ниво на управление.

Нима институцията, отговаряща за признаването на модерните чуждестранни дипломи и управлението на IT регистри, не би имала полза от ръководител, който е на „ти“ с най-новите технологии, а не само с дългогодишната си секретарка?

В публичното пространство упорито се говори, че този дългогодишен престой не е доказателство за уникална и незаменима експертиза, а за идеално политическо заземяване.

Иронията достига своя връх, когато се обвърже с твърденията за нейната близост с бившия премиер Николай Денков. Подобни назначения са символ на мрежата за „опазване на институционалното статукво“, където опитът е превърнат в политически щит. Държейки хора като г-жа Грашкина-Минчева на ключови постове, системата си осигурява контрол и предвидимост, жертвайки иновациите и бъдещето.

Саркастичният въпрос е: Тази 76-годишна стабилност ли е най-добрата гаранция за европейското и дигитално бъдеще на българското образование, или е просто политически удобна константа, която гарантира, че нищо няма да се промени твърде бързо?

Вместо да привличаме младия умствен капитал, ние го превръщаме в износна суровина – само и само да осигурим двоен доход и топъл кабинет на човек, който вече е изработил своите две десетилетия.

Ако желаеш, мога да го направя още по-саркастичен, по-остър или да предложа кликбейт заглавия.