85 годишен юбилей празнува една от звездите на сцената

Жоржета Константинова Чакърова е родена на 8 май 1941 г. в Шумен, в стара фамилна къща, строена още през 1877 г. от прадядо й Костаки Куцаров — търговец и заможен човек, чието завещание на внучката си се оказва не имотът, а темпераментът. Днес навършва 85 години и е едно от малкото живи доказателства, че българският театър някога е имал звезди от световна класа, без да знае особено добре какво да прави с тях.

Пътят към ВИТИЗ не е права линия. Преди да се озове в класа на професор Желчо Мандаджиев, младата Жоржета е приета в Софийския университет в специалността „Ориенталистика“ — академичен маршрут, който по всяка логика трябваше да я отведе далеч от театъра. Майка й обаче преценява ситуацията трезво и я насърчава да опита отново. Чакърова се явява на изпита и е приета първа сред момичетата. Дипломира се през 1964 г., след като още по времe на следването си — през 1961–62 г. — вече се е снимала в първия си филм „Хроника на чувствата“ на Любомир Шарланджиев. Оттам идва и наградата „Златна роза“ за женска роля на Втория фестивал на българския филм — Варна, 1962 г. Тя е студентка, когато получава първото си голямо отличие. Подробността е показателна.

По тогавашните правила завършилите ВИТИЗ се разпределят из театрите на страната — а не непременно там, където биха искали. За Чакърова това означава Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Добрич, тогава Толбухин, където работи от 1964 до 1966 г. Следва Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София от 1967 до 1969 г., а от 1970 г. тя влиза в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ — и остава там до пенсионирането си през 2002 г. Три десетилетия на един и същи сцени, при различни режисьори, в различни епохи и различни естетики, без да изглежда остаряла нито в едната. Постижение, което в театъра е по-трудно, отколкото изглежда отвън.
Наградите се редят като глави в добре написана биография. Димитровска награда през 1971 г. за ролята в „Почивка в Арко Ирис“ по Димитър Димов. Наградата на София за ролята на Амалия от телевизионния театър „Двубой“ по Иван Вазов — 1973 г. Наградата на Съюза на артистите за най-добра женска роля за ролята на Нели от „Унижените и оскърбените“ по Достоевски — 1978 г. Същата година получава и званието Заслужил артист, а през 1985 г. — Народен артист, най-високото отличие за актьор в социалистическа България. Двете звания, получени последователно, са мярка за това колко рядко и бавно системата е признавала заслугите дори на онези, чиито заслуги е трудно да се оспорват.
Извън Народния театър Чакърова е позната на няколко поколения деца с „Магазинчето на приказките“ — телевизионната поредица, излъчвана в предаването „Лека нощ, деца“, в която участва заедно с актьора Климент Денчев. Онзи, който е гледал тази поредица, помни гласа й. Характерният тембър на нейния глас й осигурява работа и като озвучител на филми — невидима, но безпогрешно разпознаваема.

Личният й живот е белязан от театъра дори в частното. Съпругът й Стефан Харитонов е режисьор на документални филми и основател на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел“. Дъщеря им Александра Гюзелева — Шани — е актриса и телевизионна водеща. Семейство, в което изкуството не е избор, а среда. След смъртта на съпруга си Чакърова среща режисьора Оскар Кръстанов — между двамата се заражда дружба, прерасла в съвместен живот. И той умира след кратко боледуване, оставяйки я отново сама. Животът е написал сценария с онази безцеремонна точност, срещу която дори добрите актриси нямат защита.

На 85 години Жоржета Чакърова е канена за епизодични роли в постановки на Народния театър и върти домакинството сама. Двете неща не са толкова различни, колкото изглеждат — и в двата случая става дума за дисциплина, прецизност и отказ от оправдания.