Абсурдната награда за литература, наречена „Нобелова“

За
достойнствата на една литературна
награда, колкото и авторитетна и престижна
да е с големите писатели, на които е била
присъждана, следва да се съди и преценява
по провалите, които е допускала. Защото
именно провалите доказват, че човешката
награда никога не може да бъде истинска
и безспорна оценка и отличие, защото е
човешка, а човек винаги допуска грешки.
Погрешно е едно такова дело да бъде
абсолютизирано и приемано единодушно
като безспорно и безгрешно. Колкото
по-малко са провалите, толкова по-значима
е наградата. Макар че провалите трябва
да се оглеждат внимателно и да се
анализират причините, поради които са
допускани, заедно аргументите и похвалите,
с които са съпровождани решенията.

Нобеловата
награда е такъв случай!

Тя
се смята и днес за мерило за творческо
величие. Но не може да бъде, защото как
седем-осем души писатели и критици ще
определят най-големия за една година
автор, избран измежду всички писатели
в света. Очевидно е, че това е невъзможно.
Дори и с наличието на т. нар. “Нобелов
комитет”, който има добре подготвен
апарат за предварителен подбор. Този
апарат също е съставен от хора. И поради
това греши. Но са му дали правото да бъде
достатъчно авторитетен и да не се
оспорват решенията. От тук е суматохата
около очакването кой ще бъде поредния
щастливец, когато ще коронясат.

Мнозина
измежду интелигенцията в отделните
страни осъзнават относителността на
тази награда и я възприемат като отличие,
което в някаква степен е правилно
присъдено, но с всичките условности,
които сме длъжни да имаме предвид и в
никакъв случай да не го абсолютизираме.
Интелигентният човек, който общува с
литературните образци, е длъжен да знае,
че те не са изцяло такива. И че са посочени
от хора, които са надарени с естетически
вкус, познават съответните национални
литератури и отчитат, че само в някаква
степен се доближават до истината.

Ще
повторя, че изборът, който им е възложен,
е избор из между най-големите писатели
в света. Ала не хората от Нобеловия
комитет трябва да са тези, които определят
този избор. Такъв абсурд не може да им
бъде вменяван.

Всичко
това е очевидно и няма как да бъде
различно. Просто на тази награда трябва
да се гледа трезво, разумно и то като на
нещо, на което не бива да се гледа
по-различно от една от наградите за
литература и писатели. Тя не определя
кой е класик, безсмъртен и единствен ,
а само насочва вниманието към значим
автор, който пише на своя език и би могъл
да се понрави и на шведските, а и
на
читателите от сравнително голяма част
от света. Тогава
никой не би твърдял, че неговата литература
най-сетне трябва да има своя нобелов
лауреат или че сме длъжни да се обединим,
за да си извоюваме онова, което ни се
полага, ала не ни го дават заради злия
ни навик да си завиждаме и да си пречим
взаимно. Както
се случва у нас, понеже липсват добри,
подготвени и с вкус литературоведи.
Затова ги заместват скорострелни доценти
от частни и държавни университети…

Чрез
наградата някои обременени с провинциални
комплекси литератори и политици си
въобразяват, че ще прикрият невежеството
и празноглавието си.

Обаче
никакъв политически проблем не можеш
да решиш с тази награда, освен да
отклоняваш вниманието от твоите провали
и незабележимост, като се надуваш и се
повдигаш на пръсти, понеже си дребен,
за да те забележат.

В
Европа обаче точно толкова, колкото
ценят тебе, ценят и твоя писател!

Всичките
тези “високи” приказки за писатели и
литература не се отнасят до истински
имена, до действително големи автори,
които родната ни литература е създала,
а до най-обикновен рекламен продукт,
надут максимално, за да изглежда приличен
и да впечатлява посредствените като
него политически и литературни
функционери, от които малко или много
зависи на кого ще бъде присъдена
наградата. В крайна сметка до посредствени
имена!

Суматохата
около връчването на поредната годишна
Нобелова награда отдавна е станала
драматично преживяване, в което се
съдържа толкова смях, колкото няма в
нито една българска
комедия.
Може би защото провинциалният дух на
тези, които пишат комедията или я
поставят, или я играят пред очите на
целия народ, е толкова неотстъпчив, че
не иска да осъзнае, че комедията се е
превърнала в обида за нацията и нейната
национална литература. А главният образ
в живата реалност е толкова смешен и
надут, че е изгубил човешката си природа
и се е превърнал в карикатура.

Това,
което казвам, може и да е обидно, но не
поради плоската ирония, която без да
искам влагам в думите си, а поради
достоверността, което виждаме зад моите
думи.

Когато
един писател го надуят като балон, за
да полети над главите на простосмъртните
му читатели, той без да осъзнава се
изплашва от височината, до която го
изтласкал въздухът в него. Той бърза да
свиква с това си положение, защото не
иска да повярва, че то се дължи на въздуха,
с който е пълен, а не на подемните сили
в себе си, които е създал чрез собствените
свои усилия, старания и способности.

Нобеловият
комитет е доказал, че може лесно да
избере посредствен или просто случаен
автор, който няма нищо общо с голямата
литература, за да го удостои с вниманието
на света. На това разчитат и комплексираните
наши политически либерални функционери.

Впрочем,
на тях им е все едно колко талантлив и
изявен е писателят. Щом го хвалят и
превеждат в чужбина, значи е много добър.
За всичко останало те дори не се замислят
и не се сещат, че може да е някакъв
критерий.

Ако
българското Министерство на културата
пренасочи средствата за превод и издаване
в чужбина към други автори и повече не
задоволява амбициите на досегашния
фаворит, той бързо ще разбере какво
означава да не си чак толкова изключителен.
И дано свикне лесно с новото си положение,
та да не страда.

Това
трябва непременно да стане!

Тазгодишната
суматоха около определяне на новия
Нобелов лауреат е унизителна и доказва
провинциалния характер на постмодернисткото
мислене. Но и на амбициите на
постмодернистките писатели да ги
признаят за велики като награда, за
това, че неглижират своето отечество,
нациите, националния език, националното
съзнание и принадлежността на писателя
и литературата към обществото, чиито
идеи изразяват.

Посредствеността
е мила и скъпа на провинцията, не
българската литература! Тя затова не
възприема за нормален абсурда и
провинциалния характер на Нобеловата
награда.