Абу Даби като примка: Mреговорите за Украйна дипломатически капан ли са за Москва?

По публикации на Financial Times, Washington Post, Welt am Sonntag и чуждестранни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Архитектура на сигурността срещу тактическо паузиране: Главният разкол в Абу Даби

Дипломатическият процес, насрочен в Обединените арабски емирства, стъпва върху фундаментално противоречие в приоритетите на участващите страни. Според аналитични публикации в западната преса, Вашингтон се опитва да лавира между исканията на Кремъл за цялостно преразглеждане на гаранциите за сигурност в Източна Европа и настояването на Киев за незабавно замразяване на боевете по линията на съприкосновение.

За Кремъл опитът от провалените Истанбулски договорености от пролетта на 2022 г. и споразуменията „Минск-1“ и „Минск-2“ (2014–2015 г.) остава водещ фактор. Твърди се, че в Москва се гледа с дълбок скептицизъм на всяка оферта, която предлага прекратяване на огъня без предварително правно обвързващо уреждане на въпроса с неутралния статут на Украйна и ограничаването на военната инфраструктура на НАТО в близост до руските граници.

От друга страна, според източници на „Вашингтон пост“, украинското ръководство категорично отказва да обсъжда каквито и да било отстъпки от суверенитета или териториалната си цялост преди спирането на изстрелите. Член 73 от Конституцията на Украйна изрично изисква общоукраински референдум за каквито и да е промени в държавните граници – процедура, която е практически неизпълнима в условията на действащо военно положение.

Поради тази причина Киев третира преговорите в Абу Даби изключително като оперативна площадка за постигане на глътка въздух, нужна за прегрупиране на въоръжените сили и осигуряване на следващите доставки на западно въоръжение.

Анатомия на делегациите: Разузнаване и военна логика зад преговорната маса

Съставът на изпратените екипи разкрива истинския характер на подготвяните разговори. Руската делегация се оглавява от помощника на президента Владимир Медински, който води преговорите и през 2022 г., съвместно с външнополитическия съветник Юрий Ушаков и заместник-министрите на външните работи Михаил Галузин и Сергей Рябков.

Присъствието на Сергей Рябков – дипломатът, отговарящ за стратегическата стабилност, контрола над оръжията и отношенията с Вашингтон – е ясен сигнал, че Москва възнамерява да постави на масата именно глобалната сигурност и ядреното възпиране. Включението на висши офицери от Генералния щаб, сред които началникът на Главното разузнавателно управление (ГРУ) ген. Игор Костюков и генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Главното оперативно управление, показва, че Русия разполага на място с експертиза за директна проверка на топографските и оперативните реалности на терен.

Украинската делегация, от своя страна, се оглавява от Рустем Умеров (ръководител на външното разузнаване) и включва Кирило Буданов, заместник-началника на ГУР Вадим Скибицки, председателя на парламентарната фракция „Слуга на народа“ Давид Арахамия, дипломата Сергий Кислица и началника на Генералния щаб генерал-майор Андрей Хнатов.

Твърди се, че такъв състав има възможности за договаряне на технически параметри – обмен на военнопленници, разграничителни линии и режими на прекратяване на огъня, но няма политическия мандат да подписва стратегически договори.

Американското посредничество е поверено на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. По оценки на наблюдатели, участие вземат фигури, разчитащи на трансакционни бизнес модели, изпитани при подписването на Авраамовите споразумения в Близкия изток, без обаче тези методи да отчитат спецификите на източноевропейската военна инфраструктура.