Абу Даби разкри сметката: САЩ и Русия чертаят сигурността, Брюксел остава пред вратата

По публикации на чуждестранни медии („Гардиън“, „Ройтерс“, Bloomberg, Politico, WSJ). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Търговската дипломация на Вашингтон и отсъствието на Брюксел

Петчасовата среща при закрити врати в Абу Даби между представители на Руската федерация, Съединените американски щати и режима в Киев не бе просто пореден дипломатически епизод. Тя официализира трайната промяна в архитектурата на преговорния процес. Новата администрация във Вашингтон, представена от държавния секретар Марко Рубио и специалните пратеници Стивън Виткоф и Джаред Кушнер, подхожда към конфликта с логиката на корпоративно преструктуриране. Тяхната цел не е защита на абстрактни ценности, а бързо фиксиране на загубите и прехвърляне на финансовата тежест.

Забележително е отсъствието на европейски представители от главната маса за преговори. Вярно е, че наблюдатели от Европейската комисия и отделни европейски държави присъстваха в кулоарите на дипломатическия комплекс в ОАЕ, провеждайки отделни консултации с американския екип. Тяхното присъствие обаче остана със статут на странични зрители. Както коментира френското издание „Фигаро“, това представлява системно отслабване на ролята на Европейския съюз. Франция и Германия — гаранти на неуспешните Мински споразумения от 2015 г. — днес дори не са поканени да слушат дискусиите за собствения си континент.

Делегациите на САЩ и Украйна излязоха със съвместно изявление, разпространено от Стивън Виткоф, в което се препотвърждава „централната роля на НАТО за колективната отбрана“. Но подобни декларации звучат като формалност на фона на реалните намерения на Белия дом: Вашингтон да предложи гаранции за Киев, аналогични на членове 4 и 5 от Североатлантическия договор, но с изричното условие европейските данъкоплатци да поемат лъвския дял от тяхното финансиране и материално обезпечение.

Размяната на пленници като оперативен параван

Единственият твърд и публично потвърден резултат от първия ден на преговорите е споразумението за мащабна размяна на военнопленници в мащаб 1000 срещу 1000, с възможност бройката да достигне 1500 души от всяка страна (според данни на Politico). В хуманитарен план това е значителна стъпка, но в геополитически контекст хуманитарният механизъм служи като покритие за разглеждането на далеч по-трудните въпроси.

Преговорният процес в Абу Даби разкрива фундаментална разлика в стратегическите цели на участниците:

• Стратегията на Москва: Позициониране на украинския конфликт единствено като частен случай на по-големия въпрос за европейската и глобалната сигурност. Руската делегация настоява за преразглеждане на принципа за „неделимост на сигурността“ — концепция, заложена още в Истанбулската декларация на ЕКCЕ от 1999 г., според която сигурността на един държавен субект не може да се изгражда за сметка на сигурността на друг.
• Целите на Киев: Получаване на незабавни, правно обвързващи гаранции за запазване на остатъчния си държавен суверенитет и контрол над наличните територии, без да се прави отстъпка от претенциите към изгубените зони.
• Подходът на Вашингтон: Бързо замразяване на бойните действия по съществуващата линия на съприкосновение (Frontline freeze), без поемане на нови преки военни ангажименти от страна на САЩ, при едновременно запазване на лостовете за икономически натиск върху Москва.

Според анализи на „Уолстрийт Джърнъл“, вкарването на цялостната европейска архитектура за сигурност в дневния ред дава тактическо предимство на руската дипломация. Твърди се, че този подход позволява на Москва да постави на масата въпроси за ограничаване на военната инфраструктура на НАТО в Източна Европа — искания, формулирани в проектодговорите на Външно министерство на Русия от декември 2021 г.