АЕЦ, язовири, пътища, заводи: какво построи социализмът и какво построихме демокрацията
Всяка година, наближи ли 9 септември, куцо, кьораво и сакато изпълзява по медиите да ни обяснява колко ужасен бил комунизмът.
Аз по времето на соца съм бил прекалено малък, за да имам сериозни лични впечатления.
Това, което мога да правя обаче, е да гледам числа.
Така че нека за момент оставим лозунгите и видим какво е построила държавата за около 45 години до 1989 и какво сме направили за близо 40 години след това.
И едно уточнение още в началото: ако един огромен инфраструктурен проект е проектиран, започнат и в основната си част изграден преди 1989, няма да се правим на ударени, че е „построен от демокрацията“, само защото последният агрегат е пуснат през 1991 или Акт 16 е дошъл няколко години по-късно.
ПЪТИЩА
През 1944 България има 22 195 км пътища.
Към 1990 пътната мрежа е 36 922 км.
Разлика: +14 727 километра.
Тук коригирам едно често повтаряно твърдение: днешните около 20 000 км не могат да се сравняват директно с 36 922 км през 1990, защото днес статистиката разделя републикански и общински пътища.
В съпоставимата историческа серия през 2016 общата пътна мрежа вече е 41 387 км.
Тоест, не, 17 000 километра пътища не са „изчезнали“.
Но фактът остава: между 1944 и 1990 г. мрежата нараства с близо 15 000 километра.
Към края на 2025 само републиканската мрежа е 20 028 км, от които 877 км автомагистрали.
Да, след 1989 построихме магистрали.
Да, това трябва да се брои.
Просто нека броим и всичко останало, защото всеки път, когато минавам някой от проходите на Стара планина, мислено благодаря, че е имало Строителни войски и бригадирски движения…
ЯЗОВИРИ И ВОДА
В регистъра на Българското дружество по големите язовири има над 216 големи язовира.
Само през 60-те години са изградени около 95.
Между 1970 и 1989 — още около 87.
Тоест говорим за порядъка на 180 големи язовира за три десетилетия, без изобщо да броим хилядите малки водоеми, напоителните канали, помпените станции и останалата хидромелиоративна инфраструктура.
И тук поправям друг мит:
Не, след 1989 не са построени „нула“ язовири.
Има „Цанков камък“.
Има „Пловдивци“.
А през декември 2025 г. окончателно е завършен и язовир „Луда Яна“, чието строителство започва през 2016.
Само че сравнявайте мащаба!
Не „нула срещу двеста“, а десетки и десетки големи съоръжения на десетилетие срещу единични нови проекти.
А след това вижте и как се поддържа и използва оставеното ни наследство.
Това вече е реалният разговор.
НАПОЯВАНЕ
Тук цифрите стават направо гротескни.
FAO отчита около 842 000 хектара реално напоявани площи през 1989.
Това са 8,42 милиона декара.
През 2024, Министерството на земеделието говореше за около 400 000 декара настоящи поливни площи, а „Напоителни системи“ очакваше да достави вода до малко над 440 000 декара.
Да, методологиите не са напълно идентични.
Но разликата не е 10% или 20%.
Разликата е в порядъка на милиони декари.
Най-комичното?
Днешната държавна цел е в дългосрочен план отново да стигнем около 8–8,5 милиона декара.
С други думи, една от стратегическите ни цели през XXI век е…
…да възстановим приблизително мащаба, който сме имали в края на 80-те.
После се чудим защо ядем вносни зеленчуци и плодове.
ЕНЕРГЕТИКА
Тук списъкът е толкова дълъг, че няма смисъл да го изреждам целия.
Само няколко примера:
АЕЦ „Козлодуй“ — първата атомна електроцентрала в Югоизточна Европа.
Шест блока.
Първи — 1974, Втори — 1975, Трети — 1980, Четвърти — 1982, Пети — 1987.
Шести влиза в експлоатация през 1991, но е част от строителния етап 1980–1991.
Тоест и двата блока, които произвеждат ядрена електроенергия за България и днес — 5 и 6 — са продукт на този строителен проект.
Комплексът „Марица-изток“ — мини, централи, железопътна и индустриална инфраструктура.
Каскадите „Арда“, „Батак“, „Белмекен–Сестримо“.
ПАВЕЦ „Белмекен“.
ПАВЕЦ „Чаира“ — строителството започва през 1980. Първите два агрегата са въведени през 1995, следващите два през 1999.
Днес НЕК я определя като най-голямата ПАВЕЦ на Балканите.
След катастрофалните аварии от 2022, през юни 2026 вече са възстановени два агрегата и централата отново участва в системата с 420 MW.
За „Белене“ няма да разказвам приказки.
Централата никога не е завършена.
Но строителството на стария проект е започнало през 80-те и до 1991 на площадката са доставени десетки хиляди тонове оборудване.
После проектът е спиран, възобновяван, препроектиран и пак спиран.
Това е незавършен проект, а не работеща електроцентрала.
Няма нужда да лъжем, за да видим разликата в мащаба на останалото.
ИНДУСТРИЯ
И тук няма да правя телефонен указател…
„Кремиковци“. „Нефтохим“. КЦМ. „Неохим“. Химическите комплекси в Девня. „Марица-изток“. Машиностроене. Електроника. Тежка химия. Металургия. Военна промишленост.
Да, част от социалистическата индустрия е била неефективна.
Да, част от нея е била технологично изостанала.
Да, част е произвеждала за гарантирани пазари в СИВ.
Да, замърсяването на места е било чудовищно.
Всичко това е вярно.
Но заводите, електропреносните мрежи, машините, инженерите, научните институти и производствените мощности също са били реални, нищо че повечето вече са разграбени и разрушени.
След 1989 също са построени предприятия, особено от частния сектор и чуждестранни инвеститори.
Това също трябва да се признае, въпреки че разликата в мащабите е умопомрачителна.
Въпросът е друг:
Какъв нов стратегически производствен и инфраструктурен капацитет изгради самата българска държава?
И какъв наследи?
НАСЕЛЕНИЕ
В края на 80-те България е държава с население около 9 милиона души.
Към 31 декември 2025:
6 423 207 души.
Около два милиона и половина души разлика.
Не — няма да ви кажа, че „демокрацията е убила 2,5 милиона българи“. Това е идиотско опростяване.
Има емиграция.
Има ниска раждаемост.
Има застаряване.
Има повишена продължителност на живота.
Има десетки демографски фактори.
Но крайният резултат остава:
България се е свила толкова драматично, че е задминала държави, в които от години се води война!
НАСЕЛЕНИ МЕСТА
И тук една корекция.
Димитровград действително е създаден като нов град след 1944.
Мадан и Рудозем обаче не са „създадени от комунистите“ — те са по-стари селища, които се разрастват и получават градски статут в този период. Ключовата дума е „разрастват“!
Не е необходимо да си измисляме история.
Истинските числа са достатъчно тежки.
Към края на 2025, в България има:
192 населени места без нито един жител.
И още 1 280 населени места с между 1 и 49 жители.
Това е една четвърт от населените места в страната!
АРМИЯ
Не, България не е „съвсем без армия“.
Това също е глупаво твърдение.
Но сравнението в мащаба е брутално.
Според различните методологии армията в края на 80-те е между около 120 000 и 150 000 военнослужещи, без да броим огромния мобилизационен резерв.
За 2025, данните на IISS дават приблизително:
19 300 души сухопътни войски, 9 500 ВВС, 5 600 ВМС.
Общо около 34 400 активен състав в трите вида въоръжени сили.
А самото Министерство на отбраната отчита 20,1% некомплект с военнослужещи към края на 2025.
Това не означава „нямаме никаква армия“.
Означава, че имаме армия в съвсем друг мащаб.
Също така означава, че ако (не дай си Боже) започне война, ще разчитаме доста на ловците…
И ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНАТ ГЛУПОСТИТЕ…
„Ама след 1989 построихме магистрали!“
Да, но още довършваме започнатото преди това.
„Ама построихме метрото!“
Да, но и то беше започнато преди.
„Ама Дунав мост 2!“
Да.
„Ама има нови частни заводи!“
Да, макар че голяма част от големите всъщност са в сградите на старите.
„Ама можем да пътуваме!“
И това е вярно.
Свободата да пътуваш е огромна придобивка и няма никаква причина да я омаловажаваме.
Само че свободата да отидеш за уикенда в Солун не е мерна единица за държавен инфраструктурен капацитет.
Както язовир „Въча“ не е аргумент срещу свободата на словото.
Това са различни неща.
Точно затова този пост не е защита на политическия режим преди 1989.
Не защитавам системата.
Не защитавам цензура.
Не защитавам Държавна сигурност.
Не защитавам забраните за пътуване.
Говоря за нещо много по-просто:
способността на една държава да планира, строи, поддържа и оставя след себе си материална база за следващото поколение.
И когато след близо 40 години още използваме атомната централа, язовирите, енергийните каскади, напоителните системи, мините, електропреносната инфраструктура и огромна част от материалната база, построена преди 1989, имаме право да зададем един съвсем прост въпрос:
Какво ще оставим ние?
На „антикомунистите“, обикалящи телевизионните студия, им остават 8 години, докато периодите станат равни по продължителност.
Така че строете!
Не се обяснявайте.
Не сочете назад за оправдания.
Не ми разказвайте за бананите и Гърция.
Строете!
И след осем години ще седнем пак с калкулатора и ще видим дали наистина „това, което комунистите са построили, демократите не могат даже да го боядисат“.
Понеже ще ме обвинят със сигурност в „соц-носталгия“…
Това не е носталгия по социализма или комунизма.
Това е носталгия по държавността!
Източници на числата: НСИ, МРРБ, Българско дружество по големите язовири, FAO/AQUASTAT, Министерство на земеделието, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, Министерство на отбраната и IISS.
Post Comment