Браво на Путин! Африканския корпус на Вагнер контролира около 80% от Африка

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Руската федерация е най-голямата държава в света по територия, приблизително 2 пъти по голяма от САЩ и Европа.
Основния и съюзник Иран е колкото Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Гърция и всички държави от бивша Югославия .. или 5 пъти колкото Германия .. 15 пъти по-голям от България.
Иран на практика вече контролира целия Близък изток и Арабския полуостров, Ливан и Хамас.

Северна Корея е колкото България, но с ядрения си арсенал поставя Китай между себе си и Русия, и парализира Китай, Южна Корея, Япония и САЩ.
Русия финализира споразумение за изграждане на своя военноморска база в Порт Судан на Червено море. Оттук руският флот има директен контрол над южния подход към Суецкия канал, през който преминава 12% от глобалната търговия.

Проливът Баб ел-Мандеб е един от най-важните морски „коридори“ на планетата. Йеменските хути (съюзници на Иран) на практика парализират западното търговско корабоплаване в Червено море чрез постоянни атаки с дронове и ракети. Русия предоставя разузнавателна и сателитна информация на хутите, за да им помага да насочват ударите си, като в замяна нейните собствени петролни танкери преминават необезпокоявано.

През Ормузкия пролив преминава около 30% от световния петрол, превозван по море. Иран има капацитета да затвори този пролив.

Русия подписа нови военни пактове с Хавана, които позволяват редовно разполагане на руски ядрени подводници и фрегати (оборудвани с хиперзвукови ракети „Циркон“) в кубински пристанища. Това принуждава флота на САЩ да държи огромни ресурси закотвени близо до бреговете си, вместо да ги оперира свободно в Тихия или Атлантическия океан.

Северна Корея има излаз както на Жълто, така и на Японско море. Нейният флот притежава огромна флотилия от дизелови и модерни подводници.
Чрез военния съюз между Москва и Пхенян, Северна Корея служи като щит за руския Тихоокеански флот в град Владивосток. Заплахата от севернокорейски ядрени ракети парализира американските и японските военноморски сили в региона, като им пречи да установят пълен контрол над Северозападния Пасифик.

Чрез частите на руския Африкански корпус (Вагнер), Русия контролира важни пристанища в Източна Либия (като Тобрук). Това ѝ дава постоянна военноморска база в Централното Средиземно море, точно срещу Южна Европа.
Базите на Русия в Мали, Нигер и ЦАР позволяват бързо прехвърляне на сили към бреговете на Западна Африка и Гвинейския залив, откъдето преминават жизненоважни маршрути за суровини към Европа.

Русия не разполага с толкова голям флот, колкото САЩ или Китай, за да контролира открития океан. Затова тя прилага стратегия на тесните гърла (chokepoints). Събирайки под крилото си държави и групировки в Куба, Йемен, Иран, Северна Корея и Африка, Москва е създала верига от геополитически капани. Тя може да активира някоя от тези „примки“, да блокира глобалните доставки на петрол и стоки и да предизвика световна икономическа криза и да блокира логистически всяка армия.

В Южна Америка стратегията на Русия работи по абсолютно същия начин, но с една важна разлика, там тя действа директно в „задния двор“ на САЩ. Чрез изграждането на военни, разузнавателни и икономически съюзи с три ключови държави, Венецуела, Никарагуа и Куба (която географски е в Карибите, но е част от същата латиноамериканска ос) – Русия създава стратегически плацдарм, който директно застрашава контрола на САЩ над Панамския канал, Карибско море и Южния Атлантик.
Президентът Даниел Ортега официално подписа декрети, които позволяват на руски военни сили, кораби и самолети да влизат в страната за „хуманитарни и обучителни мисии“.
Венецуелската армия е почти изцяло въоръжена с руски системи.
Русия упражнява силно дипломатическо влияние чрез блока БРИКС, където Бразилия е ключов основател.
Южна Америка масово отказва да налага санкции срещу Русия или да изпраща оръжия за Украйна.

Докато Западът се фокусира върху традиционните океани, Русия установи абсолютен и безапелационен контрол над Арктика. Благодарение на най-големия флот от ядрени ледоразбивачи в света, Москва контролира изцяло Северния морски път, който се превръща в най-бързата алтернатива за търговия между Азия и Европа. Западът няма ресурси и кораби, с които да оспори този контрол в ледовитите води.

Руските подводници се считат от много военни експерти за истинското ядро на морската мощ на Москва. Те оперират в целия световен океан и морета на принципа, че за да контролираш океана, не е нужно да те виждат на повърхността.
Русия е превърнала Баренцово море и Охотско море в непревземаеми подводни крепости, където нейните стратегически подводници с ядрени ракети са напълно защитени от НАТО.
На референдума от 29-30 август 2026 г. исландците гласуваха с „Против“ възобновяването на преговорите за членство в ЕС.
Основният стълб на исландската икономика е риболовът. Влизането в ЕС би означавало Исландия да сподели своите изключително богати риболовни води с европейските флотилии по Общата политика за рибарство на ЕС. Исландците категорично отказват това.
Тръмп от години е обсебен от придобиването на съседна Гренландия и по време на речи често бърка или умишлено споменава Исландия като част от своите териториални амбиции в Арктика. Освен това неговият посланик в Рейкявик, Били Лонг, се „пошегува“, че Исландия може да стане „52-рият щат“.
Исландия е една от страните учредителки на НАТО от 1949 г. Макар да няма собствена постоянна армия, тя е ключова стратегическа база на Алианса. На нейна територия се намира военновъздушната база Кефлавик, от която американските и натовските сили следят движението на руския подводен флот, излизащ от Арктика към Атлантика.
Световните политически коментатори масово задават въпроса, дали Исландия вместо евро и долар не избра рублата .. за собствената си сигурност.
Въпреки натиска от Тръмп и ЕС, Исландия реагира с гняв и осъждане към Вашингтон и Брюксел, а не с подчинение, за пример на останалите, далеч по големи и силни държави.

Георги Джанев