AI изяжда евтините чипове за масовите устройства

GSMA предупреждава, че бумът на изкуствения интелект пренасочва капацитет към центровете за данни, оскъпява смартфоните и рутерите и превръща достъпа до интернет в по-скъпа и по-бавна цел — включително в Европа и в българските „бели петна“

Световният недостиг на чипове за памет, подхранен от бързия растеж на изкуствения интелект (ИИ), възпрепятства усилията за разширяване на достъпа до интернет в глобален мащаб. За това предупреждава Вивек Бадринат, генерален директор на Световната асоциация на мобилните оператори (GSMA), цитиран от Франс прес и БТА.

Според данни на Организацията на обединените нации (ООН) приблизително 2,2 милиарда души, или близо една четвърт от световното население, все още нямат достъп до интернет. В същото време едва 4 на сто от хората живеят в райони с пълна липса на мобилно покритие, показват данни на асоциацията, която представлява повече от 1000 телекомуникационни компании и организации.

По думите на генералния директор на организацията поскъпването на смартфоните е заради недостига на памет чипове, което нанася сериозен удар върху усилията за преодоляване на дигиталното разделение.

„Ситуацията е много напрегната“ и много производители са намалили усилията си в сегмента на достъпните устройства, заяви Вивек Бадринат преди събитие на Световната асоциация на мобилните оператори в Токио.

GSMA: кризата вече не е само технологична, а и социална

Предупреждението на генералния директор на GSMA Вивек Бадринат е важно не защото описва пореден цикъл на напрежение при полупроводниците, а защото поставя проблема в контекста на цифровото разделение. Според него недостигът на чипове памет, подхранван от бума на AI центровете за данни, забавя усилията да бъдат свързани оставащите милиарди хора без достъп до интернет. Натискът не е само върху скъпите устройства, а най-вече върху ниския и средния клас смартфони, лаптопи и мрежово оборудване — точно сегмента, от който зависи разширяването на достъпния интернет в развиващите се пазари и в по-бедните домакинства.

Това променя и самата логика на дигиталната политика. Досега голямата бариера пред достъпа беше липсата на мрежа. Сега все по-често има покритие, но устройствата и оборудването поскъпват. Тоест проблемът се измества от „има ли сигнал“ към „може ли домакинството или операторът да си позволи достъпа“. Именно тук предупреждението на GSMA звучи най-силно.

Как AI създаде нов дефицит на „обикновени“ чипове

Причината е в разместването на приоритетите в производството на памет. Reuters съобщава, че Samsung, SK Hynix и други големи играчи насочват все повече капацитет към по-доходоносни чипове за AI сървъри, докато потребителската електроника остава на заден план. Apple вече предупреди, че растящите цени на паметта започват да натискат маржовете, а IDC описа случващото се като „цунами“ в supply chain-а на паметите.

Това не е кратък шок. Reuters цитира TrendForce и компании от сектора, според които цените в някои сегменти вече са се удвоили спрямо ранните нива от 2025 г., а SK Group допуска, че дисбалансът може да се усеща до края на десетилетието. The Verge, позовавайки се на Nikkei Asia и Counterpoint, пише, че новият капацитет няма да навакса достатъчно бързо, защото голяма част от него пак ще отиде към HBM (High Bandwidth Memory — вид много бърза памет, използвана основно в AI чипове, графични процесори и сървъри за центрове за данни) и други AI-ориентирани решения, а не към масовите DRAM и NAND за телефони, лаптопи и рутери.

Има ли решение? В краткосрочен план — трудно. В средносрочен — частично. ЕС се опитва да намали зависимостта си чрез Chips Act, чиято официална цел е Европа да удвои глобалния си дял в полупроводниците до 20% до 2030 г. Но дори Европейската сметна палата вече предупреди, че тази цел изглежда твърде амбициозна, а Reuters отбелязва, че новите инвестиции, включително пилотната линия на imec, са важни за суверенитета, но не решават веднага проблема с евтините чипове за масовите устройства.

Смартфоните поскъпват, а най-евтиният сегмент се свива

Първият видим ефект е при крайните устройства. Reuters, позовавайки се на IDC и Counterpoint, съобщава, че 2026 г. може да донесе най-големия спад на глобалния смартфон пазар заради скока в цените на паметта. Приоритетът към AI инфраструктурата прави нискомаржовите телефони по-малко изгодни за производство, а компаниите, силни в бюджетния сегмент, са най-уязвими.

Това означава две неща. Първо, средните продажни цени ще растат, особено в средния и високия клас. Второ, част от моделите под 100-200 долара ще изчезват или ще идват с компромиси — по-малко памет, по-стари компоненти, по-бавни цикли на обновяване. FT и Reuters вече описват именно тази промяна: AI не просто качва цената на флагманите, а „избутва“ нагоре целия ценови диапазон.

За Европа това е особено чувствително, защото пазарът е зрял, а потребителите вече удължават живота на устройствата си. По-високите цени подкрепят и пазара на рециклирани и вече използвани или върнати устройства, които са били проверени, ремонтирани (ако е нужно) и приведени в добро работно състояние, което е рационален отговор за домакинствата, но не решава проблема с цифровото включване на групите с по-ниски доходи.

Сателитният интернет: спасител за „белите петна“, но не заместител на оптичния

Втората голяма линия е дали сателитният интернет може да компенсира проблемите при наземната свързаност. Краткият отговор е: като допълнение — да; като пълна замяна на оптика и Wi-Fi — не. Reuters отбелязва, че Starlink вече разполага с над 10 000 сателита, а FCC одобри още 7 500 второ поколение сателити, които трябва да поддържат direct-to-cell услуги и скорости до 1 Gbps в определени сценарии. Това е сериозен технологичен скок за отдалечени райони, аварийна комуникация и резервна свързаност.

Но сателитният модел има граници. Той остава по-скъп за масовата фиксирана употреба, по-чувствителен е към капацитет и метеорологични условия и не предлага същата икономика на трафика като гъстите оптични и мобилни мрежи в градовете. Специализираните анализи на Light Reading и Strand Consult описват сателитния интернет като нарастваща заплаха за класическия broadband в трудни райони, но не и като технология, която ще направи традиционните мрежи излишни.

Конкуренцията обаче се засилва. Amazon засили LEO стратегията си чрез покупката на Globalstar за 11.57 млрд. долара, а Reuters отбелязва, че така компанията добавя direct-to-device капацитет и ускорява надпреварата със Starlink. Kuiper остава назад спрямо SpaceX по мащаб, но вече е фактор за натиск върху цените и за по-бързо комерсиализиране на услугите през 2026-2028 г.

2026-2027: по-скъпи телефони, по-агресивни сателити

Тенденцията за 2026-2027 г. изглежда двупосочна. От едната страна са по-скъпите смартфони и по-трудно достъпният нисък клас, от другата — по-агресивното развитие на LEO сателитните мрежи. Reuters посочва, че rising chip costs (поскъпване на полупроводниковите (чип) компоненти) вече са достатъчни, за да натиснат глобалните доставки на смартфони надолу, докато direct-to-cell моделът (технология, при която сателитите се свързват директно със стандартни мобилни телефони, без нужда от антена или допълнително оборудване ) постепенно започва да излиза от нишата на аварийната връзка и да навлиза в по-широки услуги.

Но тук има важна уговорка: сателитният интернет не решава проблема с цената на устройствата. Ако смартфонът сам по себе си поскъпва, а бюджетният сегмент се свива, direct-to-cell ще е технологично впечатляващ, но няма автоматично да затвори цифровата ножица. Реалната алтернатива на липсващата оптика е най-вече за изолирани територии, не за масовия европейски потребител.

Европа: добра инфраструктура, но уязвима в компонентите

За Европа проблемът е двойствен. От една страна, съюзът напредва по свързаността. Според State of the Digital Decade 2025 ЕС е подобрил базовото 5G покритие, но остава далеч от целите за stand-alone 5G, цифрови умения и стратегическа автономия в чиповете. Данните за 2024 г. показват 94.3% общо 5G покритие на домакинствата в ЕС и 69.2% FTTP покритие, което е солиден прогрес, но не гарантира автоматично еднаква достъпност на услугите и устройствата.

От друга страна, Европа остава силно зависима от външни доставчици на компоненти и от азиатската верига на паметите. Именно затова недостигът на чипове засяга не само крайните телефони, но и мрежовото оборудване — рутери, CPE устройства, базови станции и edge инфраструктура. В този смисъл кризата не удря само потребителите, а и темпото, с което операторите разширяват мрежите извън големите градове.

България: инфраструктурно силна, но социално неравна цифрова карта

България влиза в тази криза от сравнително добра инфраструктурна позиция. По данни на НСИ през 2025 г. 92.8% от домакинствата имат интернет у дома, много близо до средните европейски нива. Но зад тази стойност стои сериозно вътрешно разделение: 94.9% в градовете срещу 86.2% в селата, а Северозападният район остава с най-нисък дял — 87.3%.

Европейската комисия определя България като страна с добре развита свързаност, но със слаби дигитални умения и по-бавно цифрово усвояване в бизнеса. Това е съществено, защото при нас проблемът не е само „има ли кабел“, а и „има ли хора, устройства и икономическа причина да се ползва“. Само 36% от населението има базови дигитални умения според доклада за страните за 2025 г., а това означава, че хардуерният шок се наслагва върху вече съществуваща социална бариера.

Къде са българските „бели петна“?

„Белите петна“ в България са предимно малки и разпръснати населени места, планински и гранични райони, където инвестицията не е печеливша. Затова държавата и операторите разчитат на публично финансиране. През юни 2025 г. България подписа шест договора за изграждане на над 7 000 км оптична мрежа в 140 общини с лошо или липсващо покритие, като 390 млн. лв. идват от Плана за възстановяване и устойчивост. Инвестициите предимно в селски и планински райони.

Това е голям проект, но и много чувствителен към веригите за доставки. При по-скъпи рутери, суичове, оптични терминали и радиооборудване крайната цена на всяка нова свързана точка се повишава, а сроковете се удължават. Така глобалният недостиг на чипове започва да се вижда в много локален резултат: по-бавно интернет покритие в най-трудните райони.

България е силна в оптиката, но не е имунизирана

В европейски план България има едно реално предимство: много силно FTTP/VHCN покритие (ниво на достъп до много бърз фиксиран интернет). Комисията отбелязва, че през 2024 г. страната е над средното за ЕС по VHCN и FTTP. Това означава, че в градовете и в част от по-големите населени места проблемът няма да е толкова „има ли мрежа“, колкото „колко струва устройството, през което да се ползва“.

Но тъкмо това прави българския казус по-сложен. Когато една държава вече има сравнително добра фиксирана инфраструктура, следващият етап на разширение е винаги по-скъп — защото стига до по-малко населени, по-трудни и по-слабо рентабилни райони. Там недостигът на компоненти и поскъпването на оборудването имат по-голям ефект върху инвестиционната логика на операторите.

Сателитният интернет в България: реален буфер, не масов заместител

В България Starlink вече е реална опция. Официалната страница за България показва Residential план от 33 евро на месец с хардуер за 199 евро. Това е значително по-достъпно, отколкото в първите години на услугата, и го прави работещ буфер за къщи, махали, малък бизнес и временни обекти в райони, където кабелното разгръщане изостава.

Тази цена обаче все още не прави сателитния интернет масов заместител на градската оптика или на широколентов интернет за дома – т.е. бърза и постоянна интернет връзка, която не е мобилна . За големите домакинства в градовете оптичната връзка остава по-евтина и по-предсказуема, а за мобилните потребители 4G/5G остава по-удобният слой. Сателитът е най-полезен там, където другите модели са икономически трудни — и точно затова ще расте най-бързо в труднодостъпните райони.

5G в България: бързи мрежи, но следващият етап ще е по-скъп

По качество на мобилната услуга България стои добре. Opensignal отчита силно представяне на българските оператори, а страната продължава да е сред пазарите с много добра мобилна скорост и силна конкуренция. Но и тук важи същият проблем: първата вълна на 5G е по-лесна от втората. Да покриеш големите градове и основните коридори е едно; да стигнеш с качествено 5G до по-слабо населени зони и индустриални приложения е друго.

Европейската комисия отбелязва, че България трябва да разширява високоскоростния мобилен интернет именно в периферните и по-слабо населени райони. Следващата голяма тема ще бъде 5G Standalone (5G SA) – напълно самостоятелна 5G мрежа, която не зависи от старата 4G инфраструктура, защото точно той носи пълния индустриален ефект — ниска латентност, edge use-cases – приложения, които работят близо до източника на данни (на „ръба“ на мрежата), а не в отдалечени центрове за данни, по-надеждни частни мрежи. Но този преход изисква още повече капитал, по-скъпо оборудване и по-устойчива верига на доставки .

Какво означава това за икономиката на Европа?

Икономическият ефект не е само в това, че един телефон ще струва повече. Забавянето на цифровата свързаност означава по-бавно навлизане на облачни услуги, по-малко дистанционна работа в слабо покрити райони, по-бавна дигитализация на малкия бизнес и по-слабо разгръщане на Industry 4.0 решения. ЕС сам признава в доклада си за 2025 г., че изостава по базови (ключови) технологии, върху които се изграждат други системи и услуги – полупроводници (чипове), облачни услуги, изкуствен интелект, 5G мрежи, както и амостоятелна 5G мрежа, както и по изграждане на изцяло на 5G инфраструктура, без да използва 4G, а също и по част от цифровите цели за 2030 г.

Това има и инфлационен елемент. По-скъпи чипове означават по-скъпи устройства, но и по-скъп CAPEX (Capital Expenditure) за операторите – т.е. разходите за инвестиции в инфраструктура са високи. Ако операторите инвестират при по-висока цена на оборудването и спектъра, част от това неизбежно се прехвърля към бизнеса и домакинствата под формата на по-високи такси или по-бавно разширение на мрежите. И в двата случая икономиката губи скорост.

Какво означава това за икономиката на България?

За България ударът е по-осезаем, защото ценовата чувствителност на потребителите е по-висока. Ако смартфоните и лаптопите поскъпват, домакинствата ще удължават живота на старите устройства, а това означава по-бавен преход към по-добри услуги, по-малко готовност за 5G приложения и по-нисък достъп до електронни услуги и дистанционна работа. НСИ вече показва, че мобилният телефон е основното устройство за достъп до интернет за 85.5% от хората; когато телефонът поскъпва, поскъпва и самият достъп до цифровата икономика.

На макрониво България има 2.19 млрд. евро бюджет в цифровата си пътна карта, равни на 2.11% от БВП, според доклад на ЕК за страните. Това е значителен ресурс, но неговата ефективност зависи от наличието на достъпни технологии и навременни доставки. Ако мрежовото оборудване поскъпва и проектите се бавят, част от цифровия мултипликатор за растежа се губи.

Има и по-широк макрорамков ефект. По последната прогноза на БНБ реалният ръст на БВП на България се очаква да се забави до 3.0% през 2026 г., а инфлацията в края на 2026 г. да достигне 4.0%. Макар тези числа да са доминирани от енергийния шок и външната среда, те подсказват, че всяко допълнително оскъпяване на цифровата инфраструктура идва в момент, когато икономиката има по-малко пространство за поглъщане на нови разходи.

Не липсата на сигнал, а цената на достъпа става новата бариера

Най-важният извод е, че недостигът на чипове променя природата на интернет проблема. В много части на света, а в известна степен и в Европа, въпросът вече не е само „може ли да се построи мрежа“, а „може ли потребителят да си позволи устройството и може ли операторът да си позволи следващата инвестиция“. GSMA правилно насочва вниманието към този нов тип цифрово разделение.

За България това означава, че следващата фаза на свързаността ще се решава едновременно на три фронта: по-бързо изграждане на оптика в „белите петна“, устойчиво разгръщане на 5G/5G SA и умно използване на сателитния интернет като резервен и периферен слой. Ако някой от тези три фронта изостане, страната рискува да запази парадокса си: много добър интернет там, където вече го има, и твърде скъп или твърде бавен достъп там, където е най-нужен.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.