Академичен „мираж“ в Казанлък: Предизборен подарък от ПП или законова процедура?
Истината зад разкриването на филиал на Тракийския университет (Стара Загора)
Град Казанлък беше разтърсен от „гръмката“ новина, че официално се превръща в университетски център чрез разкриването на филиал на Тракийския университет – Стара Загора. Празничните кадри, усмивките на местната власт и обещанията за светлото бъдеще на направленията по „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ обаче прикриват една опасна истина – законът в България не се вълнува от политически жестове, а реалната процедура е светлинни години далеч от финала, който ни се представя днес. Зад парадната фасада на кметското управление и действията на ректора на Тракийския университет проф. д-р Мирослав Карабалиев прозира опит за манипулация, която пренебрегва най-важния орган в държавата, имащ последната дума по въпроса: Народното събрание.
Противно на масовото внушение, създадено от кмета Галина Стоянова и ректора на старозагорското висше училище, нито един ректор, нито един кмет и нито една политическа партия нямат законовата власт да „отворят“ филиал по собствено усмотрение. Пътят до легитимното висше образование в Казанлък преминава през строгата цедка на Закона за висшето образование, който изисква първо положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) след тежка проверка на капацитета, последвана от одобрение на Министерския съвет. Едва тогава предложението влиза в пленарната зала на Народното събрание, където депутатите трябва да гласуват промяната, за да стане тя факт и да бъде обнародвана в Държавен вестник. Към днешна дата българският парламент дори не е виждал проект за подобно звено на Тракийския университет в Казанлък, което превръща всички тържествени изявления в обикновен политически шум.
Още по-тревожни са сигналите, идващи от самата академична общност в Стара Загора. Източници, близки до процеса, твърдят, че тук не става въпрос за стратегическо развитие на университета, а за „политически транш“ от страна на „Продължаваме промяната“. Има сериозни съмнения, че ректорът проф. Карабалиев дори не е получил легитимно упълномощаване от Академичния съвет по предвидения законов ред, а просто изпълнява поръчка за „облагородяване“ на имиджа на определени политически фигури в региона. Ако тези твърдения за потъпкана академична автономия се окажат истина, цялата документация пред акредитационната агенция е обречена на провал още преди да е внесена, тъй като процедурните нарушения в началото са неспасяеми.
Кметът Стоянова бърза да обещае „материална база“, но в академичния свят сградата е само една обвивка. Истинското предизвикателство, за което се мълчи, е осигуряването на хабилитирани преподаватели на трудов договор към Тракийския университет, които в България са критичен дефицит, както и наличието на акредитирани клинични бази за практика в Казанлък, отговарящи на най-високи стандарти. Тези изисквания не се покриват с боядисването на няколко стаи в общинска сграда, нито с предизборни лозунги.
Внушението, че филиалът е „свършен факт“, е откровена лъжа с къси крака. Докато решението не бъде гласувано в Народното събрание и подписано от неговия председател, всичко останало са празни приказки за местна консумация. Гражданите на Казанлък заслужават истинско образование, а не поредния предизборен билборд, който ще избледнее веднага след края на вота. Дали депутатите в София ще се съгласят да станат съучастници в този „подарък“, или ще поискат сметка за подмяната на закона с политически схеми, предстои да разберем.
Post Comment