Академичен театър: Българските университети си раздадоха „Оскари“ без конкуренция
Златни медали за единствени участници: Голямата лъжа на „Академичните оскари“
Ако сте се чудили къде изчезна целият холивудски блясък, успокойте се – той се е преселил в българското висше образование. Всяка година родните университети се впускат в едно театрално раздаване на статуетки и грамоти, наречено „Академични Оскари“, където академичният елит се самопоздравява за „постижения“, които често съществуват само в техните ПР отчети. Това е фестивал на взаимното потупване по рамото, при който министерство и ректори разиграват спектакъл за пред камерите, докато реалното качество на образованието остава далеч зад кулисите. Повечето от тези „награди“ се раздават по една и съща схема – първи места в категории, където конкуренцията е по-скоро теоретично понятие, отколкото реална заплаха.
В тазгодишното издание на този академичен фарс, ректорът на Тракийския университет (ТрУ) проф. Мирослав Карабалиев прие статуетките с такова вълнение, сякаш току-що е направил епохално научно откритие. Ректорът триумфално обяви, че университетът е №1 във „Ветеринарна медицина“ и „Животновъдство“. Постижението наистина е „епично“, като се има предвид, че ТрУ е на практика единственият вариант в страната за тези специалности в подобен мащаб. Да се кичиш с такава награда е като да спечелиш златния медал в спринт, в който тичаш сам – победата ти е гарантирана още преди да си завързал шпайковете.
В речта си проф. Карабалиев ни пренесе в друго измерение, обяснявайки, че животновъдството било „арена на най-високите технологии“. Човек ще си помисли, че в Стара Загора науката е изпреварила времето си, докато в действителност единствената „висока технология“, която се прилага безотказно, е тази на кухия ПР.
Върхът на иронията е обяснението за „еволюцията на рейтинговата система“. Според ректора, мащабът на университета магически помагал на класацията на всяко направление поотделно. Преведено на езика на реалността: няма значение какво точно се случва в лабораториите, важното е, че сме големи на хартия и ПР-ът ни е по-шумен от реалните ни резултати.
Наградата бе връчена от зам.-министър Николай Витанов – поредният представител на академичния елит, чиято роля е да легитимира тези театрални постановки. Целият този парад е замислен, за да може ръководството да се снима, да се похвали и да прикрие липсата на реална конкурентна среда зад лъскави плакети.
Честито на „победителите“! Българското образование може и да боксува, но затова пък в Тракийския университет вече имат достатъчно статуетки, за да подпират вратите на факултетите. Когато нямаш конкуренция, и чистият ПР минава за фундаментална наука.
Post Comment