„Академик“ Денков и малоумните му идеи, с които щеше да разсипе образованието у нас

Мандат в огън: Бившият ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов припомня „шока“ от спорните идеи на акад. Денков, докато вътрешният бунт тлееше

През 2022 година академичните среди в България бяха разтърсени от предложенията за структурна реформа на висшето образование, лансирани от тогавашния министър на образованието акад. Николай Денков. Сред най-оспорваните идеи беше обединението на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов с УНСС – София и Икономически университет – Варна.

Отпорът беше светкавичен и най-силно изразен от ръководството на Свищовската академия. Тогавашният ректор, проф. Марияна Божинова, излезе с остро публично изявление, описвайки идеята като „шокираща“ и „абсолютно неприемлива“: https://actualnosvishtov.com/rektorat-shokirana-sam-ot-ideyata-za-slivaneto-na-akademiata-s-unss-i-iu-varna/.

Позицията на проф. Божинова се фокусираше върху ключови, но спорни аргументи:

• Уникалност и история: Подчерта се 100-годишната история и уникалният профил на академията, които не трябва да бъдат „размивани“.

• Стабилност: Изтъкна се, че академията е финансово стабилна и с над 10 000 студенти, което обезсмисля нуждата от сливане.

• Липса на диалог: Посочи се, че предложението на акад. Денков е било спуснато „отгоре“, без каквото и да е предварително обсъждане с академичната общност в Свищов.

Критиците на реформата видяха в плана на Денков недалновидност и административен произвол, който заплашва регионалното развитие. Спорните идеи бяха окачествени като „непрофесионални“ и „необмислени“.

Докато проф. Божинова водеше публична война срещу министерските планове, вътре в самата академия тлееше сериозно напрежение срещу нейното управление. Мнозина от академичния състав и общността виждаха в ожесточения външен отпор срещу сливането не толкова защита на институционалния интерес, колкото самозащита на ректорския пост и на статуквото.

В тази светлина силната и емоционална публична реакция на ръководството може да бъде интерпретирана като:

• Отклоняване на вниманието: Използване на външната заплаха (сливането) като обединяващ фактор, който да потуши вътрешните раздори и критики срещу управлението на академията.

• Защита на властта: Обединението би означавало загуба на автономия и най-вероятно край на ректорския мандат в Свищов, което прави съпротивата личен приоритет.

Така, докато бившият ректор днес си спомня за „шока“ от спорните и често наричани „малоумни“ идеи на акад. Денков, остава въпросът дали този бурен отпор не е бил двустранна битка – както срещу външната реформа, така и опит за запазване на вътрешния контрол в условия на нарастващо недоволство.

Предложението за сливане в крайна сметка не се осъществи, но случаят остава като ярък пример за това как дълбоките структурни промени в образованието често се преплитат със задкулисни политически борби и институционална съпротива от страна на висшето ръководство.

Коментари

коментари