Ако бяхме нормална държава, Киро, Асен, Лена, Денков и Божанков щяха да са портиери в някой мол, а не в Парламента. Уви не сме

Ах, ако бяхме нормална държава! Представете си само – Киро размахва ключовете на главния вход в някой мол в „Люлин“, любезно посреща посетителите с „Добър ден, мола е насам, тоалетните са вдясно, а илюзиите – оставете ги на входа“. Професионализъм! Умерен ентусиазъм! Човек, който няма нужда да реже ленти, а само касови бележки при загубени вещи.

Асен пък би бил идеален за отдел „Информация“. С костюм по мярка, без грам информация, но с много самочувствие. На въпроса „Извинете, къде е Zara?“ ще отговаря с уверено „Тук сме на прага на историческа трансформация на потребителското преживяване!“. И все пак – ще ви прати в грешната посока. Но така е по план. Не вашия – неговия.

Лена, винаги с папка в ръка, би организирала най-дисциплинирания график на чистачките в историята на моловете. Всяко забавяне с мопа щеше да се третира като заплаха за демокрацията. Който не бърше добре, подкопава устоите на етажната хигиена! А камерите? Те са за сигурност… не за наблюдение на лични срещи на стълбите.

Проф. Денков? Човек с академична титла, който в нормална държава най-сетне би си почивал от опити да обяснява очевидни неща на хора, които не знаят таблицата за умножение. Щеше да преподава физика на бъдещи техници по ескалатори – полезно, смислено, без политически брифинги на всеки два часа. Да си академик в мола е много по-достойно, отколкото да си академик в цирка на управлението.

А Божанков? Ах, Божанков. Гласът на младото морално възмущение. Щеше да стои на задния вход и да проверява товарите – „Този камион с банани не изглежда достатъчно етично, шофьоре! Да не би да се опитвате да вкарате корупция през рампата?“. Щеше да бъде там, където щетите са минимални, а моралът – поне донякъде на място.

Но уви… не сме нормална държава.

Вместо това, тези герои на постмодерния преход пишат законите, харчат бюджета, договарят бъдещето на децата ни (ако случайно някой е достатъчно смел да има такива), и от трибуната ни учат какво е морал, истина и национален интерес. А ние – вместо да им покажем изхода, им даваме сцена.

Някой ден, ако ни се прииска да станем нормална държава, може би ще започнем с нещо просто – като да назначим политиците си според способностите им, не според селфитата и телевизионните им усмивки.

А дотогава – пазете си касовите бележки. Все пак, никога не знаете кога ще ви потрябват в новата народна разпродажба.

Или както биха казали нашите герои: „Реформа има, но моля, не я търсете сега – тя е в обедна почивка.“

Коментари

коментари