Ако бяхме нормална държава, корумпираната антибългарска престъпна пасмина измамници ППДЕБЪ отдавна щеше да е забранена
В една наистина нормална държава политически формации, около които постоянно се трупат съмнения за корупция, злоупотреба с власт, външна зависимост и откровено пренебрежение към националния интерес, не се третират като „демократична алтернатива“, а като проблем за сигурността и държавността. Там институциите не се правят на разсеяни, медиите не перат биографии, а прокуратурата не се държи като пиар отдел на властта.
У нас картината е точно обратната. Вместо разследвания виждаме оправдания. Вместо отговорност – морализаторство. Вместо ясни въпроси за произхода на решения, пари и зависимости – мъгляви приказки за „ценности“, зад които удобно се прикриват провали, лъжи и грабежи. Политическа пасмина, която с години демонстрира некомпетентност и арогантност, бива представяна като последна надежда, докато цената плащат обикновените хора.
В нормална държава нямаше да се приема за нещо естествено управлението чрез скандали, записки, „грешки“, внезапно забравени обещания и тотално разминаване между думи и действия. Нямаше да се толерира открито обслужване на чужди интереси за сметка на българските, нито демонстративно презрение към бедните, работещите и всички, които не се вписват в столичния балон.
Още по-малко щеше да се позволява хора с поредица от публични лъжи, икономически експерименти върху гърба на народа и съмнителни сделки да се разхождат безнаказано из телевизионните студия и да раздават морал. В нормална държава подобни персонажи щяха да дават обяснения не пред водещи, а пред следователи и съдии.
Фактът, че това не се случва, е най-точната диагноза за състоянието ни. Не защото „няма доказателства“, а защото няма воля. Няма държава, има фасада. Няма правосъдие, има селективност. И докато тази подмяна продължава, разговорът за „европейски път“, „реформи“ и „върховенство на закона“ ще звучи като лоша шега.
Истината е проста и болезнена: ако бяхме нормална държава, подобни политически конструкции отдавна щяха да са история, а отговорните лица – пример какво се случва, когато властта се използва за лична изгода и антибългарски цели. Уви, не сме. Но това не значи, че хората не виждат, не помнят и няма да поискат сметка.
Post Comment