Ако бяхме нормална държава, всички от ППДБ щяха да са касиери в Лидъл, а не в Парламента
Ако бяхме нормална държава, политическата биография нямаше да започва с „харвардски курс по самоувереност“ и да завършва с „реформатор до доказване на противното“. В нормалните държави има проста логика: който не може да подреди собствения си живот, не подрежда държавата. У нас обаче логиката е иновативна – колкото по-малко опит имаш, толкова по-високо скачаш. С парашут от клишета.
Представете си, че живеем в нормалност. В нея шарлатаните антибългари Лена Бориславова – Общата, Кирил Петков – Простото, Ибрик Денков – Сапуна, Асен Измамника, Явор Божанков – Пеперудата са полезни, усмихнати и напълно на мястото си – зад касата в Лидъл. Работят честно, броят стотинките точно, пожелават „приятен ден“ и не обещават реформи между доматите и краставиците. Никой не ги пита за геополитика, никой не им дава микрофон, а най-голямата им отговорност е дали касовият апарат ще засече баркода. Държавата е спокойна, защото няма кой да я краде на всеки три месеца.
В нашата реалност обаче касата е заменена с парламентарна трибуна, а касовият апарат – с фейсбук статуси. Там думите струват скъпо, но отговорността е на промоция. Обещанията са „био“, решенията – „еко“, а резултатите – с изтекъл срок на годност. И когато нещо не стане, виновни са „предишните“, „системата“, „мрачното наследство“ или „лошият контекст“. Никога – касиерът… пардон, политикът.
Най-смешното е, че никой не подценява труда в магазина. Напротив – там грешките се виждат веднага. Ако объркаш рестото, клиентът се връща. Ако сбъркаш цената, управителят пита. Ако не работиш, сменят те. В политиката обаче можеш да объркаш бюджета, да объркаш държавата и пак да излезеш по телевизията да обясниш колко си „смел“ и „различен“.
Затова и сарказмът боли: не защото касиерската работа е „ниска“, а защото е високо отговорна. А у нас високата отговорност се дава на хора, които още се учат къде е копчето „on“. Ако бяхме нормална държава, това щеше да е очевидно. Но понеже не сме, продължаваме да пазаруваме скъпо от политическия Лидъл – с много обещания и празна торбичка накрая.
Post Comment