Ако Цънцарова нападаше ППДБ така, като напада Костадинов и Радостин и Възраждане, днешните ѝ защитници щяха да отварят шампанско
Преди по-малко от седмица, окрилена от протестите, т.нар. демократична общност съставяше списъци с журналисти и водещи за уволнение. Имена се подреждаха, лепяха се етикети, хвърчаха обвинения в „пропаганда“, „копейство“ и „четирихилядници“. Всичко това се правеше с ентусиазъм, морално превъзходство и усещането, че този път цензурата е „правилната“.
Днес същите тези хора циврят за потенциално уволнен журналист. Патосът е до небето, речникът е пълен с думи като „свобода“, „независимост“ и „удар по демокрацията“. Сякаш не мина и седмица от момента, в който те самите размахваха виртуалната гилотина.
Това не е просто лицемерие. Това е титанично лицемерие, превърнато в идеология. Секта, в която моралът важи само за „нашите“, а принципите са еднократна употреба.
Нека бъдем честни. Ако Мария Цънцарова нападаше лидерите на ППДБ така, както нападаше Костадинов и Радостин, ако се отнасяше към Възраждане с онази нежност и разбиране, които демонстрира към ППДБ, днешните ѝ защитници щяха да отварят шампанско. Щяха да ликуват за уволнената „копейка“, да я пращат при „другите четирихилядници“ и да обясняват как това е „естествена професионална последица“.
Тогава нямаше да има рев за свобода на словото. Нямаше да има патетични статуси и морални пози. Щеше да има радост, подигравки и самодоволство.
Затова нека не си губим времето с фалшиви сълзи. Вашият рев не е за „независимата журналистика“. Той е за една от вашите активистки. За човек от вашия лагер, вашето племе, вашия балон.
Толкова е просто. И толкова очевидно.
Post Comment