Актьорът, който запомнихме млад и красив

Спомняте ли си Илия Караиванов, останал в паметта на публиката като най-автентичния образ на Дякона Левски в българското кино? Един от най-красивите български театрали ни напусна в началото на януари 2009 г., само няколко месеца след като отпразнува своя 60-годишен юбилей. Но погледнато иначе – може ли един актьор да иска нещо повече от това публиката да го запомни млад и красив?

Той е роден на 11 септември 1948 г. в град Бургас. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 г. със специалност актьорско майсторство – школата, дала на българския театър и кино цяло поколение ярки имена.

След дипломирането си Караиванов започва кариерата си в Драматично-куклен театър – Враца (1973 – 1978), а по-късно се присъединява към трупата на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ в София, където остава до края на професионалния си път. На сцената оставя силен отпечатък с ролите си в постановки като „Преспанските камбани“ и „Солунските съзаклятници“, а също и с интерпретацията си на образа на търговския пътник в пиесата на Артър Милър.

На екрана Караиванов участва в редица запомнящи се филми – „Смъртта може да почака“, „Голямото нощно къпане“, „Адаптация“, „Бой последен“, „Обратно към небето“ (по мотиви от „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, в ролята на пилота Жак Берниз) и, разбира се, „Апостолите“ (1975), където според мнението на публиката и критиката създава най-убедителния екранен образ на Васил Левски.

Особено място в актьорската му биография заема участието му във филма „Софийска история“ (1990) на режисьора Надя Станева, по сценарий на Любен Станев, вдъхновен от едноименния му роман. Драмата разказва историята на Бистра (в изпълнение на Светла Тодорова) – чувствително младо момиче, което жадува за истинска любов и разбиране, но се озовава впримчено в чувства към женен мъж.
В този филм Караиванов влиза в ролята на Панчо Ликов – мъжът, който нахлува в живота на Бистра и обръща съдбата ? с главата надолу. Наред с него във филма участват Станислава Армутлиева, Михаил Михайлов, Васил Банов и Анета Сотирова. Ролята на Панчо Ликов е показателна за друга страна на актьорския талант на Караиванов – способността му да пресъздава сложни, противоречиви мъжки характери, различни от героичния патос на Апостола, с който е най-често асоцииран. Именно това многообразие – от революционера Левски до обикновения, но раздиращ живота на една млада жена мъж като Панчо Ликов – показва диапазона на неговото майсторство.
Наследство
Илия Караиванов умира в началото на януари 2009 г., оставяйки след себе си образи, които и днес се смятат за еталон в българското театрално и кинематографично изкуство. За зрителите той остава преди всичко Апостола – но ролите му като тази в „Софийска история“ напомнят, че актьорският му талант е бил много по-широк от една единствена, макар и знакова, роля.