Александър Стоянов, ППДБ: Вапцаров не е никакъв поет, а прехвален писач на нескопосани рими. Ако не беше изкуствено надуван от руската пропаганда, днес никой нямаше да го помни

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Никола Вапцаров не е никакъв поет, а прехвален писач на нескопосани рими. Ако не беше изкуствено надуван от руската пропаганда, днес никой нямаше да го помни“.

Според Сашо Сороса, „Моторни песни“ всъщност не е поезия, защото вътре имало прекалено много мотори, машини, заводи и работници, а нито веднъж не се споменавали зеленият преход, гражданското общество или необходимостта България да изповядва евроатлантически „ценности“.

„Истинската поезия трябва да е евроатлантическа, да е демократична. В нея лирическият герой не бива да работи в завод, а в НПО. Не трябва да мечтае за справедливост, а да кандидатства по проект. И най-важното, не трябва да вярва в човека, а в правилната геополитическа конюнктура“, поясни историкът, докато пренаписваше „Вяра“ като „Грант“.

В новата осъвременена версия прочутият стих вече гласи:

„Понякога ще идвам за гранта ти

като експертен и поканен гостенин.

Не ме оставяй без бюджет в проекта,

вратите не залоствай.

Ще вляза тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед сметката да видя.

Когато се наситя да усвоявам,

ще подпиша отчета за гранта и ще си отида.“

Стояноглу разкри още, че международната известност на Вапцаров също била изцяло съветска измама. Преводите на десетки езици били извършени лично от КГБ, а Световната награда за мир била връчена посмъртно само за да бъде подкопана младата българска евроатлантическа демокрация, която по онова време още не съществувала, но Москва предвидливо се страхувала от нея.

„Няма доказателства, че Вапцаров е бил голям поет. Има само стихотворения, книги, преводи, литературни изследвания, паметници и поколения читатели. Но това са подробности. Историята не се прави с документи и свидетелства, а с правилна политическа позиция“, категоричен бе Сашо Сороса.

По думите му след Вапцаров трябва да бъдат преразгледани и Ботев, Вазов и Яворов, защото също са подозрително популярни. Особено тревожен бил Ботев, който не само пишел неудобни стихове, но и не бил публикувал задължителна декларация, че всяко съвпадение между Османската империя и съвременни геополитически съюзи е плод на кремълска дезинформация.

„Хората си мислят, че сами са почувствали нещо, докато четат Вапцаров. Но чувствата лесно се манипулират от Кремъл.“, предупреди Стояноглу.

И се разплака.