Анализът на мумиите разрушава красивия мит за Нефертити и Ехнатон

Това е история за една напълно затворена система, която в опитите си да съхрани своята изключителност сама подписва собствената си присъда. Историята започва без излишни церемонии през 1898 година, когато експедицията на Виктор Лоре разкрива допълнителен свод в гробница KV35 на фараона Аменхотеп II край Луксор. Вътре са открити три осакатени мумии, захвърлени без съответните царски атрибути или картонажни инсигнии. Една от тях – млада жена с разбита челюст и разкъсана гръдна кухина – десетилетия наред остава просто вписване в дневниците под названието „Младата дама“.

Отговорът дойде едва в началото на XXI век, когато екипът на Захи Хавас започна да публикува данните от микросателитния ДНК анализ на мумиите от 18-а династия. Пробите от тъканите на „Младата дама“ показаха директна съвместимост като биологична майка на Тутанкамон. Истинското объркване обаче настъпи, когато генетичният профил на същата тази безименна жена беше сравнен с този на фараона Аменхотеп III и царица Тие. Данните потвърдиха, че тя е тяхна пряка дъщеря. Но същите тези двама владетели са родители и на самия Ехнатон. Изводът на биолозите бе неизбежен: майката и бащата на Тутанкамон са били пълноправни брат и сестра, родени от едни и същи родители.

За египетската царска каста подобни съюзи не са били изолиран случай, а студено пресметната философия за запазване на ресурсите и административния монопол. Владетелят е бил определян като пряк земен аналог на слънчевия диск, което превръща допускането на външна кръв във властовата структура в опасен политически компромис. Браковете са се сключвали вътре в тесния семеен кръг – между братя и сестри, а понякога и между бащи и техните дъщери. Целта е била ясна: абсолютно капсулиране на динамичната линия и недопускане на конкуриращи се родове до хазната и жреческите постове.

Природата обаче не се съобразява с титли, царски печати или държавни доктрини. Системният инбридинг в продължение на поколения е водил до натрупване на рецесивни мутации, които в крайна сметка са станали видими с просто око. Изкуството от периода Амарна, датирано от царуването на Ехнатон, отдавна тревожи изследователите със своите неестествени форми: удължени черепни кутии, неестествено тънки крайници и меки, почти женствени контури на торса при мъжките фигури. Години наред в научните среди се водеше дебат дали това не е просто абстрактен религиозен стил, символизиращ андрогинния характер на новия култ към Атон. Скелетните анализи и томографията обаче показват, че скулпторите просто са пресъздавали реалното анатомично състояние на моделите си.

Експертите свързват тези вродени аномалии с редица натрупани генетични синдроми, предавани по пряка линия: вродени деформации на гръдния кош, синдром на Марфан или Мартинес-Фриас, хормонален дисбаланс, водещ до гинекомастия, както и ранно затваряне на черепните шевове. В този контекст така наречената „революция в Амарна“ придобива нов нюанс – тя не е просто теологичен сблъсък, а пробойна в теорията за божествената несъкрушимост на управляващата династия, виждаща се в самите тела на нейната елита.

Особено ясен става този материален факт при подробния преглед на останките на самия Тутанкамон. Изображението на младия и енергиен владетел, рекламирано от златото на неговата гробница, бързо се разпада под рентгеновите лъчи. Изследванията показват, че той е имал вроден волча паст (цепнато небце) – типичен дефект при близкородствено кръстосване. Освен това лявото му ходило е било засегнато от тежка вродена деформация и асептична некроза на метатарзалните кости, което е правило самостоятелното ходене изключително болезнено и трудно.

Точно тук пъзелът на теренния археолог се нарежда. При разкопките на Хауърд Картър през 1922 година в гробница KV62 са намерени над 130 използвани бастуни и бастуни за ходене, много от които носят следи от реално износване по долния си край. Дълго време те се описваха в научните каталози като традиционни символи на съдебната власт или жреческото достойнство. Реалистичният преглед на костната структура обаче показва, че това са били съвсем прозаични ортопедични средства, без които момчето просто не е можело да се придвижва из двореца.