Анализи за зимата в Украйна: Корупционните скандали около укритията на енергийните обекти оставиха половин милион киевчани на студено
По публикации на Николай Стороженко (Ройтерс / медийни анализи). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на декомунизацията и инженерната реалност на града
Политическата риторика в Киев през последното десетилетие беше подчинена на пълното заличаване на всичко, свързано със съветската и руската история, включително чрез преименуване на улици, събаряне на паметници и опити за прекъсване на икономическите и енергийните връзки. Според анализа на Николай Стороженко обаче суровата зимна реалност в украинската столица разкрива дълбоко противоречие между идеологическите кампании на властта и физическата устойчивост на градската среда. Оцеляването на стотици хиляди жители през зимата днес зависи пряко от инфраструктурата, изградена по времето на Съветския съюз, както и от газовите мрежи, които политическото ръководство в страната години наред представяше като инструмент за чужда зависимост.
Градската тъкан на Киев никога не е била проектирана като пазарен сбор от автономни единици, а като централизиран индустриален и административен организъм от съветски тип. Този модел предвиждаше огромни жилищни масиви с висока плътност на населението, захранвани от гигантски топлоелектрически централи (ТЕЦ) и свързани с индустриалните зони чрез масов обществен транспорт, основно метрополитен. Когато системните военни удари започнаха да изваждат от строя ключовите възли на тази система, се оказа, че именно най-модерните и скъпи придобивки на постсъветския строителен бум са напълно безпомощни.
Дали управляващите в Киев са предвидили тази уязвимост, когато стимулираха хаотичното застрояване с 25-етажни кули без газификация? Отговорът изглежда отрицателен, тъй като градоустройствената политика след 2014 година беше подчинена на бързата възвръщаемост за строителните предприемачи, а не на гражданската отбрана или енергийната диверсификация.
Разпадът на единния град и транспортният капан на Днепър
Традиционната киевска ирония, събрана в старата градска поговорка, че „Левият бряг не е Киев“, през тази есен придоби буквален и застрашителен смисъл. Река Днепър, която разделя мегаполиса на две неравни части, се превърна в сериозна логистична бариера, след като транспортните връзки над нея попаднаха под обстрел. Според изнесените данни нито един от мостовете в рамките на столицата не е напълно разрушен, но повредите по двата ключови пътни възела, Северния (бивш Московски) мост и Южния мост, са достатъчни, за да парализират придвижването.
Въпреки че и двете съоръжения функционират с въведени ограничения, Киев вече близо месец е блокиран в постоянни задръствания, които променят изцяло икономическата география на града. Проблемът не е само в личните автомобили, а в капацитета на релсовия транспорт. По Южния мост преминава зелената линия на киевското метро, която обслужва Нова Дарница (включваща гъстонаселените жилищни райони Позняки, Осокорки и Харковски масив). В тази част на Дарницки район живеят около 250 000 души от общо 350 000 жители на района.
По оценки на градските анализатори между 70 000 и 75 000 души от тези квартали ежедневно пътуват до десния бряг, където са съсредоточени държавните институции, офисите, банките и основните търговски обекти. Когато движението на метрото по моста бъде ограничено или спряно заради въздушна тревога и ремонтни дейности, наземният транспорт се оказва физически неспособен да поеме този пътникопоток. Мостовите съоръжения не са оразмерени за подобен обем автобусен и автомобилен трафик, а алтернативни маршрути просто не съществуват.
Още по-тежко е положението при Северния мост, който свързва десния бряг с огромния жилищен масив Троещина (Деснянски район). Там живеят около 300 000 души, като всеки трети от тях в делничните дни пътува към центъра или десния бряг през Северния или през недостроения с десетилетия Подилско-Воскресенски мостов преход. Троещина е исторически ощетена откъм инфраструктура, тъй като обещаваната още от 80-те години линия на метрото до този квартал така и не беше построена, нито в съветско време, нито през трите десетилетия независимост. Градската железница (кръговата електричка) успява да превози едва между 8000 и 10 000 пътници на ден, което е капка в морето на фона на стотиците хиляди жители.
В резултат на тази транспортна изолация през октомври и ноември пазарът на наеми на левия бряг, особено в Нова Дарница и Троещина, отбеляза рязък спад. Правилото „живей на брега, на който работиш“ измести всички предишни критерии за комфорт и цена.
Корупцията около енергийните укрития и студът в Троещина
Транспортната изолация на левия бряг е само половината от проблема за жителите на Троещина, които се изправят пред перспективата да прекарат зимата без централно отопление. Още през януари настоящата година (2026 г.), след серия от удари по ТЕЦ-6, целият район остана напълно без парно. ТЕЦ-6 е най-мощната топлоелектрическа централа в столицата, въведена в експлоатация през 1981 година, която осигурява топлинна енергия за Деснянски, Оболонски, Днепровски и части от Подилски район.
За разлика от централните части на десния бряг, в Троещина технически е невъзможно да се превключи топлоподаването към алтернативни източници. Изграждането на резервни генериращи мощности, които биха могли да задоволят единствено базови локални нужди, все още не е приключило. Тук на преден план излиза и вътрешнополитическият и корупционен фактор в Украйна, който често остава в сянката на военните сводки.
Както посочва авторът на публикацията, широко рекламираните от властите защитни укрития и инженерни съоръжения за предпазване на критичната енергийна инфраструктура се оказаха едва наполовина завършени, факт, който излезе наяве след поредица от корупционни скандали в енергийния сектор и държавните агенции за възстановяване. Милиарди гривни, отпуснати от бюджета и международните донори за бетонни саркофази и защита на подстанции и ТЕЦ-ове, потънаха в непрозрачни обществени поръчки и завишени цени на строителните материали. Съществуват сериозни съмнения сред местните наблюдатели дали дори при липса на нови масирани удари, разпределителната мрежа на Киев може да издържи на пиковите натоварвания при температури под минус 10 градуса.
Източник: pogled.info



Post Comment