Анархо-тирания: режим на управление, характеризиращ либералните демокрации, при който държавата злоупотребява с "административни и законови процедури", позволявайки на нисша класа от социопати и агресивни криминални елементи да тероризират обществото

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Анархо-тирания: режим на управление, характеризиращ либералните демокрации, при който държавата злоупотребява с „административни и законови процедури“, позволявайки на нисша класа от социопати и агресивни криминални елементи да тероризират обществото, докато продуктивните и нормални граждани са стриктно наказвани за най-дребните нарушения.

Анархо-тиранията е вид „контролирана беззаконност“, при която режимът изглежда неефектвиен в правоприлагането спрямо опасни криминални елементи, но свръхефективен в санкциите срещу спазващите закона граждани. В крайната фаза на „анархо-тиранията“ се получава правно-социален феномен, при които наказанието за изнасилвачи-педофили и за убийци е приблизително еднакво като наказанието за „език на омразата в социалните мрежи“ и за това да караш заплатените с европари твои персонални асистенти в Европарламента да ти вършат и партийна работа, освен тази, за която са назначени (Марин Льо Пен).

Помните ли тази идиотска и олигофренска фраза, с която ни зомбираха и пропагандираха още от малки:

„по-добре 100 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора“? Как ни го набиваха това в главите, да го приемаме като безусловен рефлекс и да не се замисляме всъщност какво безумие е тази максима.

Това е правното кредо на либерализма – „по-добре“ сто убийци, изнасилвачи, терористи, педофили и подобни на свобода, за да могат да убиват, изнасилват и тероризират, отколкото, не дай си Боже, някой, който не е бил напълно виновен, да пострада. Нищо, че обществото и общественото добруване страда и се наранява десетократно повече от „стоте виновни на свобода“, отколкото ако някой невинен го отнесе. За либерализма добруването и благоденствието на общността не е важно, то трябва да бъде жертвано на олтара на абсолютната индивидуална свобода.

Заради това, когато президентът на Ел Салвадор Найиб Букеле прати в затвора десетки хиляди опасни бандити от две от най-свирепите наркобанди в света и за по-малко от година превърна Ел Салвадор от най-опасната държава в света с най-много убийства в една от най-безопасните – западните либерални НПО-та започнаха агресивно да го атакуват, че не спазвал процедурите и можело да има невинни в затвора. Не е важно, че са спасени стотици животи и стотици хиляди почтени граждани вече могат да дишат, да живеят, да работят и да отмарят като нормални хора – важното е да не би случайно нарушат правата на някой татуиран, който не е наркодилър, а е само първи приятел и асистент на наркодилъри.

Заради това в България социопати, които системно карат пияни, причиняват катастрофи и убиват хора, не могат да бъдат неутрализирани. Не просто защото „българската съдебна система е корумпирана“, а защото сме либерална демокрация, а всяка либерална демокрация в крайна сметка деволюира в анархотирания. Законите на следкомунистическа България са писани буквално под диктовката на западни НПО-та и „правни консултанти“.

Това не е „грешка на системата“, това е самият дизайн на системата. По-добре сто дечица като Сияна мъртви, отколкото някой случайно да бъде „несправедливо наказан“ или наказан малко по-строго, отколкото е заслужавал. 100 дечица, които могат да бъдат живи, вместо мървти – това е „общественото благо“, което либерализмът презира и поставя много по-ниско от „индивидуалната свобода“ на някой хипотетичен индивид, който може да бъде несправедливо наказан, ако има строги закони.