Андрей Йотов – осетинските корени, дипломатическото семейство и любовта с Илияна, започнала с една среща на 24 май

Роден е в съветската столица на Северна Осетия, майка му е преподавателка по руска филология, а баща му – дипломат от кариерата. Като млад лекар започва професионалния си път в Обзор, преминава през „Пирогов“ и Военномедицинската академия, за да се превърне в един от познатите специалисти по ортопедия и травматология у нас. А бъдещата му съпруга Илияна Йотова среща още когато тя е ученичка – рижаво момиче с лунички, което му напомня за Пипи Дългото чорапче.

Проф. д-р Андрей Йотов е от хората, които рядко попадат в центъра на общественото внимание, въпреки че са близо до властта. Докато съпругата му Илияна Йотова гради политическа кариера, той остава отдаден на медицината и избягва да се появява в публичното пространство. Името му обаче е добре познато в лекарските среди, а професионалният му път преминава през някои от най-големите лечебни заведения в България.

Зад биографията на известния ортопед се крие и любопитна семейна история, започнала далеч от България – в съветската автономна република Северна Осетия, тогава част от РСФСР. Андрей Йотов е роден на 18 март 1960 г. в Орджоникидзе, днешен Владикавказ. Самият той неведнъж е уточнявал, че не е руснак, както понякога го представят, а е наполовина осетинец. Баща му е българин, а майка му произхожда от Северна Осетия.

Раждането му в СССР е свързано с професионалния път на родителите му. Те се запознават в Москва, където учат, а по-късно сключват брак. Бащата на Андрей – Марин Илиев Йотов, е дипломат от кариерата. Работата му го отвежда в различни държави и по времето, когато синът му е малък, семейството се връща в България. През 1965 г. Марин Йотов отново заминава за Москва, където работи в българското посолство до 1969 г.

Майката на бъдещия професор се казва Лариса Михайловна Йотова. Тя е родена на 27 май 1936 г. в Орджоникидзе и израства в семейство с местни осетински корени. Според документи, публикувани от Zonanews, баща й Михаил Заурбекович Уруймагов е учител, удостоен със званието „Заслужил учител на РСФСР“ и награден с орден „Ленин“. Той е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. Бабата на Андрей по майчина линия се казва Елизавета Трофимовна Созаева и според същите архивни сведения е домакиня.

Лариса Йотова завършва средното си образование в родния град, а през 1954 г. е приета във филологическия факултет на Московския държавен университет. Дипломира се през юни 1959 г. и известно време работи в Северо-Осетинския научноизследователски институт. През юли 1960 г. пристига в България заедно със съпруга си Марин. По-късно започва работа като преподавател по руски език – първоначално в 35-о средно училище в София, а от 1963 г. и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във факултета по славянски филологии. В определен период води и телевизионни уроци по руски език, познати на зрителите от онова време.

Така Андрей израства в семейство, в което образованието, езиците и международните контакти са част от ежедневието. Баща му очаква той да поеме по дипломатическия път, но синът има други интереси. Като ученик се увлича по биологията, зоологията и палеонтологията. Дори обмисля възможността да се занимава с наука, но в крайна сметка избира медицината.

Решението му не е посрещнато с особен възторг от родителите. Те имат нагласата, че ще продължи професионалната традиция на баща си и ще стане дипломат. Андрей обаче няма желание за подобна кариера и настоява на своя избор. През 1983 г. завършва Медицинската академия в София.

Преди да се превърне в име в ортопедията, младият лекар трябва да премине през задължителното за времето разпределение. Така се озовава в Обзор, където е назначен за участъков лекар и фактически поема ръководството на местната здравна служба. По онова време Обзор все още е село, а Андрей е единственият доктор в района. Освен местните жители той трябва да обслужва и хората в близките села Баня, Емона и Приселци.

Самият Йотов разказва с усмивка, че първоначално дори не знаел къде точно се намира Обзор. Приятел го уверил, че там има море, курорт и забавления. Реалността се оказала малко по-различна – през летните месеци градчето оживявало, но през останалата част от годината животът бил спокоен, почти селски. Именно докато той работи там, Обзор получава статут на град.

Младият доктор бързо печели доверието на местните хора. Пациентите му носели домашни птици, риба и други дарове в знак на благодарност. Налагало се да обикаля околните села и да бъде на разположение на хората по всяко време. Три години продължава тази първа професионална школа, която му дава опит не само в медицината, но и в общуването с пациенти в условия, доста различни от тези в голямата столична болница.

Още като студент Андрей Йотов е привлечен от травматологията. След завръщането си в София през 1986 г. се явява на конкурс за научен сътрудник в секцията по спешна травматология на „Пирогов“ и го печели. Това се оказва решаващ момент за бъдещата му кариера. В продължение на 20 години работи в спешната болница, преминавайки през различни длъжности – от научен сътрудник до ръководител на клиника.

През 1991 г. придобива специалност по ортопедия и травматология. През 1997 г. защитава научната и образователна степен „доктор по медицина“, а година по-късно получава званието старши научен сътрудник втора степен. През 2011 г. защитава научната степен „доктор на науките“, а през 2012 г. става професор.

Работата в „Пирогов“ го среща с едни от най-тежките случаи в българското здравеопазване. В интервю пред „Филтър“ той разказва за напрежението при масови катастрофи и инциденти, когато за кратко време в болницата постъпват десетки пострадали. Сред ситуациите, които помни, са дерайлирането на влак край Илиянци и пожарът в хотел „Мусала“ на Боровец. За лекарите в спешната травматология подобни моменти изискват бърза преценка, точна организация и способност да се вземат решения под огромно напрежение.

През 2006 г. Йотов напуска „Пирогов“ и поема ръководството на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военномедицинската академия. В периода 2013–2016 г. е президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология. През 2016 г. приема предложението да оглави Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“, където продължава професионалния си път и до днес.

Специализацията му обхваща сложни операции на таза и ацетабулума, реконструктивна хирургия, ендопротезиране, лечение на вътреставни фрактури и онкоортопедия. Преминава обучения и специализации в медицински центрове в САЩ, Швейцария, Нидерландия, Великобритания, Франция, Германия и Словения. Автор и съавтор е на стотици научни трудове и участва в написването на монографии и публикации в български и международни медицински издания. В продължение на години е сред специалистите, които участват в националното консултиране по ортопедия и травматология.

Докато Андрей гради медицинската си кариера, в личния му живот има една постоянна фигура – Илияна Йотова. Историята на запознанството им започва доста преди двамата да станат семейство. Той е на 18 години и е студент по медицина, когато за първи път вижда бъдещата си съпруга. Тя е едва на 13 и учи във Френската гимназия.

Срещата им е на манифестация на 24 май. Илияна е доведена там от по-голямата си сестра Румяна, която учи в една група с Андрей в Медицинската академия. В съзнанието на младия студент остава образът на рижаво момиче с лунички, което му напомня за героинята на Астрид Линдгрен – Пипи Дългото чорапче.

„Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче, с рижава коса и лунички“, разказва години по-късно професорът. Той уточнява, че тогава между тях няма романтична връзка. Сближаването идва по-късно, когато сестрата на Илияна отново я води на събиране на студентската група. Момичето вече е пораснало и Андрей го вижда по съвсем различен начин.

Самата Илияна също е разказвала за първата им среща. По думите й сестра й Румяна я завела на манифестацията, а след това младите хора отишли да пият сокове и да хапнат пица. Така започва историята им, която постепенно прераства в дългогодишна връзка.

Любовта им преминава и през изпитание, което е добре познато на много млади семейства от онова време. След като завършва медицина през 1983 г., Андрей е разпределен в Обзор, далеч от София. Илияна остава в столицата, а двамата трябва да поддържат връзката си от разстояние. Този период продължава близо три години, но не ги разделя. През 1985 г. сключват брак, а година по-късно Андрей печели конкурса в „Пирогов“ и се връща окончателно в София.

Семейният живот на Андрей и Илияна е свързан и с един конкретен адрес в столичния квартал „Изток“. Там се намира просторният апартамент, в който двамата живеят от началото на брака си. По данни от медийни публикации жилището е на деветия етаж в блок, свързван с бившето БОДК, и е с площ около 170 квадратни метра. То е било обитавано от родителите на Андрей, а след сватбата младото семейство се нанася там. През годините апартаментът е ремонтиран и приспособяван към нуждите на семейството.

Андрей и Илияна от няколко години се радват и на внук.

Синът им Марин се ражда в семейството, което вече има установен дом и професионални ангажименти. Илияна неведнъж е изразявала благодарност към свекърва си, която й помагала с грижите за детето, докато тя работела в телевизията, а впоследствие и в политиката. Марин завършва УНСС, след което продължава образованието си с магистратура в Англия. По-късно започва работа в банковия сектор и създава собствено семейство. През 2020 г. се жени за Кристияна на тържество в хотелския комплекс „Риу Правец“.

Двамата съумяват да запазят личния си живот далеч от непрекъснатото медийно внимание, въпреки че политическата кариера на Илияна Йотова постепенно я превръща в една от най-разпознаваемите жени в българския обществен живот.

Андрей Йотов не крие, че двамата имат различни политически възгледи. В интервю пред „Филтър“ през 2026 г. той разказва, че гласува различно от съпругата си и никога не е подкрепял БСП. Това е още една подробност, която показва, че в семейството им професионалните и политическите позиции не са непременно общи.

Извън болницата професорът има и други интереси. Обича рок музиката, блуса и джаза, слуша музика дори по време на операции, когато това не пречи на екипа. Посещава концерти и поддържа приятелства с хора от различни артистични среди. Има слабост към изобразителното изкуство и събира картини, като сред любимите му автори са художници от пловдивската школа – Георги Божилов – Слона, Димитър Киров и Йоан Левиев.

Въпреки че е съпруг на една от най-влиятелните политически фигури в страната, Андрей Йотов остава преди всичко лекар. Неговата биография не започва в София, а в далечния Кавказ, в семейство на дипломат и университетска преподавателка. Не продължава по очаквания от родителите му път на дипломацията, а го отвежда в операционната зала – от малката здравна служба в Обзор до големите болници в столицата.

А любовната история с Илияна започва с едно случайно запознанство на 24 май, с рижаво момиче и с впечатление, което остава в паметта му десетилетия. Оттогава двамата преминават през различни етапи от живота – младостта, годините на професионалното изграждане, политическите промени и общественото внимание. Докато тя се изкачва по стълбицата на политиката, той продължава да се развива в медицината, запазвайки своя собствен професионален свят.