Аня Пенчева с емоционален спомен за Андрей Баташов: Трудно допускаше хора до себе си, липсва ми

Годините минават, но за най-близките приятели на Андрей Баташов той продължава да присъства със своя глас, усмивка, талант и неподражаемо чувство за хумор. Аня Пенчева и Кристина Белчева пазят ярки спомени за актьора, който напусна този свят едва на 45 години през ноември 2010 г.

Поводът отново да си спомнят за него е годишнината от рождението му. На 10 септември се навършиха 61 години от рождението на актьора, оставил ярка следа на българската театрална сцена.

Баташов се превърна в едно от разпознаваемите лица на театъра с представления като „Ритъм“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „С глава в стената“ и „На живо“. Играе и на сцената на Народния театър, където професионалният му път се пресича с този на Аня Пенчева.

За нея той е от онези хора, за които е трудно да се говори в минало време.

Когато мисли за Андрей, Пенчева си спомня не просто образа му, а гласа, погледа и характерната му усмивка. Определя го като изтънчен човек, който внимателно избира хората около себе си и трудно допуска някого достатъчно близо.

Зад привидната дистанцираност обаче според нея се крие изключително сърдечен човек.

Баташов можел да изглежда хладен и недостъпен за хората, които не го познават. За онези, които успявал да допусне до себе си, той бил съвсем различен. Не раздавал приятелството и близостта си лесно, но когато приемел някого, отношенията били истински.

Аня Пенчева е сред хората, които са имали възможността да видят именно тази негова страна.

Двамата играят заедно в Народния театър. Делят сцена, гримьорни, напрежението преди представленията и емоцията след падането на завесата.

Пенчева го помни като изключително взискателен професионалист. Баташов не приемал театъра като място, на което актьорът просто трябва да излезе и да изиграе ролята си. За него всяко появяване на сцената трябвало да има смисъл.

Най-взискателен бил към самия себе си.

Зад кулисите обаче същият този сериозен и понякога дистанциран човек можел да бъде невероятно забавен.

Хуморът му не бил шумен или демонстративен. Понякога било достатъчно едно изречение, произнесено с напълно сериозно изражение, за да предизвика смях.

Пенчева си спомня, че понякога дори избягвала да го поглежда по време на представление. Двамата се познавали толкова добре, че срещата на погледите им била достатъчна, за да започне своеобразен безмълвен разговор, напълно невидим за публиката.

Именно тези малки моменти днес ѝ липсват най-силно.

Липсват ѝ иронията му, вкусът към красивото и способността му да бъде категоричен, без да бъде груб. Баташов можел едновременно да бъде дистанциран и нежен, без да изпада в сантименталност.

Според Пенчева той сякаш винаги запазвал една малка част от себе си, която не показвал на никого. Именно там според нея се криела и загадката на характера му.

Актьорът обичал красивите неща в живота. Ценял хубавия разговор, музиката, елегантността и таланта. Харесвал хората, които имат какво да кажат, и вечерите, които човек не иска да приключват.

Но най-голямата му любов оставала сцената.

Там Андрей Баташов бил в естествената си среда. Присъствието му привличало вниманието, а контактът с публиката бил част от особената му харизма.

Аня Пенчева предпочита да го помни именно така, а не през тъгата от ранната му кончина. Красив, талантлив, ироничен и леко дистанциран, застанал под светлината на прожекторите.

С топлина за Баташов говори и Кристина Белчева.

Тя го описва като изключително интелигентен и чувствителен човек с огромен талант и финес. Спомня си неговото впечатляващо присъствие и разказва за случай, когато той и съпругата му Боряна пристигнали на рождения ден на Михаил Белчев, облечени в бяло.

Появата на Баташов веднага привлякла вниманието на всички. Според Белчева той притежавал рядко излъчване и присъствие, които трудно могат да бъдат забравени.

Семействата били близки, а Андрей изпитвал огромно уважение към Михаил и Кристина Белчеви. С времето отношенията им станали толкова близки, че го възприемали като част от семейството.

После дошло заболяването.

За хората около Баташов това се превърнало в огромна лична драма. Всеки се опитвал да помогне с каквото може, но развитието на болестта се оказало необратимо.

Особено тежко за приятелите му било, че Андрей си отива толкова млад.

Години след смъртта му близките продължават да се събират и да говорят за него. Кристина Белчева разказва, че пред снимката му продължава да гори свещ.

Според нея в последните години от живота си Баташов се затворил все повече в себе си. Част от разочарованието му било свързано и с политиката. Като народен представител той вярвал, че може да бъде полезен в областта на културата, но според Белчева впоследствие останал силно разочарован.

Тя смята, че политическите му позиции са довели и до известно дистанциране от него в театралните среди.

Баташов преживявал тежко разочарованията, но достойнството и свободата останали сред най-важните му ценности. Негов личен девиз бил принципът „Благородството задължава“, който се опитвал да следва както в професията, така и в отношенията си с хората.

За Кристина Белчева определението е кратко: Андрей Баташов е бил явление и втори като него няма да има.

А за Аня Пенчева споменът остава жив по друг начин. Не като застинала снимка от миналото, а като човек, когото тя все още може да си представи от другия край на сцената, готов само с един поглед да я разсмее в най-неподходящия момент.

Защото има артисти, които слизат от сцената след последното представление. И има други, които остават на нея в паметта на хората, независимо колко години са минали.