Архивите на Долината на царете: Какво показа скенерът на Тутанкамон

Анатомия на един генетичен колапс

Когато застанеж пред резултатите от компютърната томография, проведена под ръководството на Захи Хавас и публикувана в списанието на Американската медицинска асоциация (JAMA), първото нещо, което отпада, е романтиката. Анатомичната справка е тежка. Левият крак е деформиран навътре и надолу – класическо кривостъпие, което принуждава тялото да пренася цялата си тежест върху външния ръб на ходилото. Десният крак е с тежък плоскостопие. Но това е само външната деформация.

Под запазената кожа скенерът локализира некроза на втората метатарзална кост – асептична костна некроза, известна в съвременната ортопедия като заболяване на Кьолер. Тъканта е умирала приживе поради прекъснато кръвоснабдяване, превръщайки всяка стъпка в източник на постоянна, пулсираща болка. Този дефект обяснява защо в гробницата KV62 Хауърд Картър открива над 130 бастуна и патерици. Част от тях наистина носят следи от захабяване и механично протриване, което изключва хипотезата да са били единствено символи на царската власт.

Изкривеният гръбнак, частичното цепнато небце и долната челюст, изтеглена неестествено назад, допълват картината. Това не са поражения от злополука или вродени аномалии с изолиран характер. Подобен сбор от вродени дефекти в един-единствен организъм е пряка последица от неколкократно повтарящ се близкородствен инбридинг.

Уравнението на династичния кръвосмешение

В продължение на близо век египтологията разчиташе на стилистичните особености в изкуството от периода Амарна, за да гради хипотези за здравето на владетелите. Разтеглените черепи, женствените бедра и издължените крайници от изображенията на Ехнатон караха специалистите да подозират синдром на Марфан, синдром на Клайнфелтер или вродена вродена адипозогенитална дистрофия. Genetic анализа от 2010 г. отхвърли тези диагнози една по една. Структурата на черепа на Тутанкамон е била напълно стандартна, а анатомичните екстравагантности в стенописите се оказаха теологичен и художествен канон, а не медицинска реалност.

Суровата истина обаче е скрита в генетичния маркер на мумията от гробницата KV55, идентифицирана като Ехнатон, и т.нар. „Млада дама“ (KV35YL). ДНК профилите им ги определят не просто като родители на момчето-цар, а като пълноправни брат и сестра – деца на Аменхотеп III и царица Тие.

При изчисление на коефициента на инбридинг, теоретичната стойност за потомство от брат и сестра достига 0,25. За сравнение, аналогична е стойността при Карл II Испански – последният от испанските Хабсбурги, чието родословно дърво е толкова сгънато, че генетичният му код съдържа катастрофални нива на хомозиготност. При 18-та египетска династия обаче тази практика се прилага в продължение на столетия с цел съхраняване на контрола върху трона и свещения произход на властта.

В египтоложките среди съществува и алтернативна гледна точка, поддържана от френския изследовател Марк Габолд. Според неговите изчисления генетичните маркери показвали припокриване, характерно за първи братовчеди, но само поради факта, че предшестващите поколения вече са имали изключително висока степен на натрупана вродена съвместимост. Независимо коя от двете тези ще приемем, крайният резултат за биологията на момчето остава идентичен – геном, достигнал границите на своята функционалност.