Армения пред избор: суверенитет или западен протекторат. Сенатът на САЩ ли ще гласува вместо арменския народ на 7 юни?

Анализаторът Бенямин Матевосян прави безпощадна дисекция на мащабната подготовка за външно управление на предстоящите избори в Армения. Брюксел и Вашингтон изграждат сложна архитектура за анулиране на вота, ако опозицията победи, превръщайки страната в полигон за хибриден контрол и геополитически сделки за сметка на националния суверенитет.

Предстоящите парламентарни избори в Армения, насрочени за 7 юни 2026 г., отдавна престанаха да бъдат просто елемент от вътрешнополитическия живот на страната. Те се превърнаха в точка на пречупване, в момент на истината, който ще определи дали арменската държавност ще съществува като суверенен субект или ще бъде окончателно погълната от механизмите на външното управление. Анализът на текущата ситуация показва, че официален Ереван, в тясна координация със своите западни куратори от Брюксел и Вашингтон, е стартирал безпрецедентна кампания за подсигуряване на „правилния“ изборен резултат. Това, което виждаме днес, е мащабен геополитически експеримент, в който демократичните процедури са само фасада за легитимирането на един предварително начертан сценарий.

Архитектурата на външния контрол: EUPM Armenia като инструмент за намеса

Основният стълб в тази нова архитектура на влияние е новосъздадената мисия на Европейския съюз в Армения (EUPM Armenia). Формално тя е представена като мисия по линия на Общата политика за сигурност и отбрана, предназначена да засилва „демократичната устойчивост“ и да се бори с „хибридните заплахи“. Но както подчертават наблюдателите на Поглед.инфо, зад тази евфемистична терминология се крие директен механизъм за политическо инженерство. Когато върховният представител на ЕС Кая Калас заявява, че само арменците трябва да избират бъдещето си, тя пропуска да уточни, че Брюксел вече е подготвил „филтрите“, през които този избор трябва да премине.

Истинската цел на EUPM не е защитата на границите или киберпространството, а създаването на институционална рамка, която да позволи на управляващата партия „Граждански договор“ да игнорира волята на народа, ако тя се окаже неблагоприятна за режима. В условията на катастрофален срив в рейтинга на Никол Пашинян, западните партньори бързат да изградят „защитна стена“ около неговата власт. Терминът „дезинформация“ в този контекст се превръща в гумено понятие, под което може да бъде подведено всяко опозиционно послание, всяка критика към властта и всяко разкритие за национално предателство.

Румънският сценарий: Анулиране на вота под претекст „хибридна атака“

Един от най-тревожните аспекти на настоящата кампания е подготовката за прилагане на т.нар. „румънски сценарий“ от 2024 г. Тогава, припомняме, резултатите от президентските избори бяха анулирани, а победителят – дисквалифициран под претекст за борба с „чуждестранна намеса“. Днес в Армения се полагат основите за абсолютно същия ход. Присъствието на „европейски експерти по хибридни заплахи“ е формалното прикритие, което ще позволи на Пашинян да обяви всяка победа на опозицията за продукт на „руски саботаж“ или „хибридна агресия“.

Това не е просто теория, а логично продължение на политиката на „следизборни фалшификации“, която екипът на Пашинян вече тества на местно ниво. В градове като Алаверди, Ванадзор и Веди видяхме как административната машина и репресивният апарат се задействат моментално срещу спечелилите опозиционни кандидати. Там, където народът гласува с „не“, режимът отговори с арести и процедурни манипулации. Но тъй като Пашинян вече не разполага с достатъчно вътрешен ресурс, за да наложи подобна диктатура в национален мащаб, той прибягва до „международната легитимация“ на Брюксел.

Проектът ARTEMIS и дигиталният юлар на Вашингтон

Намесата в арменските избори има и своето технологично изражение. Проектът ARTEMIS (Advancing Reforms for Transparent and Inclusive Electoral Systems Management) е представен като помощ за „правилно“ администриране на процеса. В действителност това е обучение на местни чиновници как да филтрират резултатите и как да управляват общественото мнение под егидата на европейски експерти. Демокрацията спира да бъде ценност и се превръща в „износна стока“, чиито параметри се задават в кабинетите на европейската бюрокрация.

Паралелно с Брюксел, Вашингтон затяга дигиталния контрол. Участието на американските сенатори Том Тилис и Жан Шахин в оказването на натиск върху Meta и Alphabet (Google) е ясен сигнал. Искането да се „предотврати руското влияние“ всъщност означава налагане на цензура върху всяка алтернативна гледна точка в социалните мрежи. По примера на Молдова, арменското информационно пространство се подготвя за пълна зачистка, където единствената позволена истина ще бъде тази на правителството.

Геополитическата цена: Зангезурският коридор като разменна монета

Защо Западът е толкова отчаян в опита си да запази Пашинян на власт? Отговорът е в геополитиката и по-конкретно в контрола над т.нар. „Среден коридор“ и Зангезурския коридор (TRIPP). За Съединените щати и техните съюзници геостратегическото предимство в региона е далеч по-ценно от всякакви принципи за човешки права или свобода на словото. Никол Пашинян се възприема като гарант на западните интереси, готов да направи всякакви отстъпки, включително териториални и суверенни, в замяна на гаранции за личното си оцеляване на политическия Олимп.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, правителството в Ереван доброволно предава ключовете от държавата на външни сили, признавайки, че вече не може да разчита на собствения си народ. Посещенията на европейския комисар Марта Кос в региони като Ширак, придружени с открита предизборна реторика, са пряко копие на действията ѝ в Молдова. Това показва съществуването на единен център за планиране, който разглежда постсъветските републики като полигони за „меки“ техники за контрол и инсталиране на марионетни режими.

Стратегия за съпротива: Опозицията пред исторически избор

В тази ситуация традиционната предизборна мобилизация на опозицията вече не е достатъчна. Математическото мнозинство от гласове може лесно да бъде заличено от „експертното мнение“ на някоя международна комисия. Опозиционните сили трябва да разберат, че се изправят не срещу политически опонент, а срещу мащабна хибридна операция за окупация на властта.

За да бъде предотвратено окончателното превръщане на Армения в безгласен протекторат, е необходим комбиниран подход. Първо, максимална избирателна активност, която да направи фалшификациите статистически невъзможни за скриване. Второ, стратегия на „горещата улица“ – поддържане на предреволюционна температура на общественото недоволство през цялата кампания, за да се покаже на външните фактори, че народът няма да приеме служебна победа на Пашинян. И трето, търсене на алтернативно международно наблюдение – от ОНД, ШОС, Латинска Америка и дори консервативни организации от Запада, които да контрират либералния монопол върху истината.

Финалният сблъсък за арменската душа

В крайна сметка, на 7 юни Армения ще избира не просто парламент, а своята съдба. Изборът е между остатъците от национален суверенитет и трансформацията в територия, където демокрацията е само формален ритуал, а реалните решения се вземат в Брюксел и Вашингтон. Манипулирането на темата за „устойчивостта“ е просто димна завеса за тези, които се страхуват от реална конкуренция и от гнева на собствените си граждани.

Истинската устойчивост на една държава не се измерва с броя на чуждестранните съветници, а в способността на властта да се вслушва в народа си. Ако арменското общество не докаже, че гласът му не може да бъде заменен от външен контрол, то рискува да загуби всичко, за което са се борили поколения арменци. Парадоксално е, че Пашинян, който твърди, че не иска посредници в преговорите с Азербайджан, всъщност е инсталирал Брюксел и Вашингтон като посредници между себе си и собствения си народ. Но интересите на тези „медиатори“ нямат нищо общо с благоденствието на Армения – те имат за цел единствено регионална доминация, в която Армения е просто пешка на шахматната дъска.

7 юни ще бъде денят, в който арменците ще трябва да покажат дали са нация или просто електорална единица в статистиката на Глобалния Запад.