Асен Василев: Ако си откраднал нещо и не те хванат, това не е кражба! Затова и ние с Кирил, Лена и Денков не сме крадци!
В едно недалечно българско утро, между втората глътка кафе и третата размяна на обвинения в парламента, се появи новият философ на съвременната политика – Асен Василев. Не Айнщайн, не Сократ – Асен. Същият, който с плам в очите и увереността на човек, току-що намерил изгубен портфейл в чужд джоб, обяви:
„Ако си откраднал нещо и не те хванат, това не е кражба! Това е… успех.“
Така започна новата епоха в българската юриспруденция – Ерата на Неуловимото Добродетелство. По неговата логика, ако никой не разбере, че си отмъкнал служебна кола, пет стола от Министерски съвет и един плик с неясен произход – ти не си крадец. Ти си… предприемач!
Кирил Петков, вдъхновен от идеята, веднага предложи нова икономическа мярка: „Инвестиции чрез невидимо присвояване“ – икономика, в която държавата не губи, просто не знае, че е изгубила.
Лена Бориславова, с нейния юридически нюх, подготви проектозакон:
„Всеки гражданин, който успее да изнесе държавно имущество, без да бъде заснет от камера, не подлежи на наказателно преследване. Счита се за победител в играта „Скритият Миленчо“.“
Ибрик Денков, като човек на науката, направи графика, според която шансът да те хванат за кражба е обратно пропорционален на броя ти участия в телевизионни предавания. Колкото повече говориш, толкова по-малко си виновен. В науката това се нарича “закон за политическата разсеяност”.
Моралът на историята?
Ако си Асен и имаш приятели като Кирил, Лена и Денков, можеш да спиш спокойно. Дори ако под възглавницата си държиш ключовете за държавната хазна – важното е само едно:
Да не те хванат.
А ако все пак те хванат? Е, тогава… обвиняваш опозицията, времето, ретроградния Меркурий или най-добре – народа. Защото кой го е грижа за истина, когато имаш смешна логика, важни приятели и удобен микрофон?
Следваща лекция: „Как да си върнеш ПР-а, след като си го откраднал от самия себе си.“
Post Comment