Асен Василев ехидно: Приемаме еврото, нека ти, Путине!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Асен Василев отново се изяви в ролята на ехидния отличник, който размахва „еврото“ като политическа прашка и с намигване подхвърля репликата „Приемаме еврото, нека ти, Путине!“. Звучи смело, почти революционно. Само че зад фразата няма нито икономическа дълбочина, нито държавническа сериозност. Има позьорство, насочено повече към чужда публика, отколкото към българските граждани.

Василев представя приемането на еврото като геополитически шамар, като някакъв последен удар по Кремъл. Само че Москва няма да усети нищо. Нито цените в българските магазини, нито сметките за ток, нито инфлационният натиск ще разтревожат Путин. Те ще ударят единствено българина. Но това в ехидната реплика липсва. Там няма място за реалността.

Еврото в устата на Асен Василев не е икономически инструмент, а лозунг. Не е въпрос на готовност, стабилност и защита на доходите, а на идеологическо самодоволство. „Нека ти, Путине!“ се оказва удобно оправдание за всяка цена, която обществото ще плати. Ако хлябът поскъпне, ако спестяванията се стопят, ако бизнесът се задъха, отговорът вече е готов. Това било геополитика. Това било цивилизационен избор.

Същият този тон върви ръка за ръка с европейските милиарди за война, с лекотата, с която се обещават средства навън, докато у дома се обяснява защо „няма пари“. Едни и същи хора аплодират 800 милиарда за чужд конфликт и ехидно подмятат реплики за еврото, сякаш то е оръжие, а не валута.

В крайна сметка репликата на Асен Василев казва много повече за него, отколкото за Путин. Тя показва мислене, в което символите са по-важни от последиците, а сарказмът замества аргументите. България не приема еврото, за да „натрие носа“ на някого. Или поне не би трябвало. Но когато ехидността се представя за държавна политика, резултатът е предвидим. Плащат хората. Другите само се усмихват.