Асен Василев – или как проблемите с бюджета започнаха от неговата Понци схема

Напоследък забелязвам как доста приятели, дълбоко скарани с математиката, изпадат в див възторг от виртуалните хипнози на фокусника Асен Василев, както родителите им през 90-те са изпадали в транс щом чуят гласа на руското пиянде Кашпировски.

Това пише във Фейсбук проф. Данаил Брезов, преподавател по математика в Университета по архитектура, строителство и геодезия. 

Ето какво още добавя той:

Първо, нека признаем, че проектобюджетът за догодина е меко казано проблематичен – зад него надничат много „доброжелатели“: като започнем от новия магнетичен супергерой, минем през експертите от кастинга на диванния оракул и стигнем до неразбрания финансов гений проф. Рум. Геч. Фокуникът Василев обаче е последният, който има право да се изказва на тази тема, защото тъкмо неговият революционен устрем тласна страната надолу по намазаната с бебешко олио пързалка към преразход и свръхзадлъжнялост.

Още през 2021-ва икономисти и финансисти нарекоха самонадеяния му експеримент „най-левия бюджет от времето на Жан Виденов“ – за пръв път от началото на хилядолетието държавата заграби почти половината от генерирания капитал и тръгна смело да го „преразпределя“ за пенсии, помощи, бонуси в администрацията и партийни касички, при значително орязване във финансирането на проекти и панически отлив на чуждестранните инвестиции, а и реална стагнация на индустриалното производство. Три сектора спасиха икономиката ни от тотално унижение – IT компаниите заради глобално раздутия балон, оръжейния заради войната в Украйна и енергетиката заради колосалния скок в цените. Благодарение на тях (и поради отварянето на света след ковид-кризата) се радваме на положителен ръст на БВП средно около 4% за трите Василеви години, само че при средна инфлация от 10% – именно тук се крие измамата с числата.

Фокусникът разправя възторжено как е запазил съотношението на дълг към БВП, но знаменателят в тази дроб е раздут с около една трета заради умишлено генерираната инфлация: трескавото емитиране на дълг (без да имаме нужда) изигра ролята на печатане на пари, които се хвърляха на хората – да гласуват за „онзи дето им вдигна пенсиите“. Само че генерираната по този начин инфлация изтриваше годишно по 10-12 милиарда покупателна способност от спестяванията на хората и фирмите само в официалните банкови депозити, т.е. ако Бюджет 2026 наистина ощетява работещите хора средно с по 50 лв на месец (както твърдят от ПП), то бюджетите на Асен Василев са ни доили десетократно повече.

Искам да припомня, че бяхме стигнали до положение, в което не успяваме да емитираме дълг, защото никой на пазара не иска да купи български облигации, а преди това теглихме с лихви над 5%, което е пълно безумие, но когато правиш Понци схема, това не е важно, защото накрая друг ще плаща. Накрая все някой трябва да плати, но ти може да си пробутваш опорката колко хубаво е било при бай Тошо или при бай Асен, когато само теглехме заеми, но не връщахме, или как имахме промишлени гиганти – нищо че работеха на загуба, но после дойде „демокрацията“ и ги нарязаха на скрап. Така действа пропагандата на комунистите: изсерат се под килима и после който тръгне да чисти им е виновен за вонята.