Асен Василев: Победихме! Отървахме се от лева, остават азбуката, православието, трети март

Еуфорията около поредната „историческа победа“ отново получи своя говорител. Асен Василев тържествено обяви: победихме. Отървахме се от лева, който ни свързвал с руснаците. Сякаш валутата е била последната невидима пъпна връв, държаща България извън „истинска Европа“, и с едно натискане на копче сме се преродили цивилизационно.

Но в този победен вик има нещо странно. Защото след като левът е паднал като символичен враг, се оказва, че са останали още твърде много „пречки“ по пътя към мечтания европеец. Останала е азбуката. Останало е православието. Останал е националният празник. Останал е споменът за освобождението. Останали са общите имена, паметниците, църквите, армията, славянският език.

Цял един народен пейзаж, който очевидно пречи на модерния чиновнически възторг.

В тази логика победата не е икономическа, нито финансова. Тя е културна чистка, представена като напредък. Не просто смяна на валута, а смяна на памет. Не просто интеграция, а обезличаване. Защото ако приемем, че азбуката, вярата, езикът и историята са „връзки“, от които трябва да се отървем, тогава въпросът не е дали ставаме европейци, а дали преставаме да бъдем българи.

Тази визия за Европа е особено удобна. Европа без корени, без памет, без особености. Европа като административен формат, в който народите са взаимозаменяеми, стига да използват една и съща валута и да повтарят едни и същи лозунги. В такава Европа азбуката е проблем, празникът е неудобство, историята е подозрителна, а армията е анахронизъм.

Парадоксът е, че истинска Европа никога не е била такава. Тя е съставена именно от различията, от националните езици, от религиите, от историческите памети. Франция не се отказва от революцията си, Гърция не се срамува от православието си, Полша не зачерква католическата си идентичност, за да бъде европейска. Но за българския „европеец“ пътят минава през отказ.

Затова този вик „победихме“ звучи кухо. Защото победа над собствената ти история не е победа, а капитулация. А Европа, която се постига чрез отричане на азбуката, вярата и паметта, не е цел, а алиби.

И ако наистина трябва да се откажем от всичко това, за да бъдем „истински европейци“, тогава проблемът не е в България. Проблемът е в разбирането за Европа, което ни се продава като прогрес.

Коментари

коментари