Атака на САЩ срещу великият Иран може да отключи глобална катастрофа

Сривът би проникнал в самия гръбнак на съвременната цивилизация: енергията, материалите и храната. Продължителното затваряне на Ормузкия проток би създало глобален недостиг на втечнен природен газ (ВПГ). Европа, която вече е енергийно уязвима, ще се изправи пред постепенни прекъсвания на електрозахранването, които биха парализирали индустрията и биха причинили мраз за населението през зимата. Тези прекъсвания биха имали каскаден ефект, нарушавайки масивните центрове за данни, захранващи световната надпревара за изкуствен интелект, и спирайки производството на полупроводници в Тайван, Южна Корея и Съединените щати. Прехвалената „революция в областта на изкуствения интелект“, подкрепяна от администрацията на Тръмп, би се ударила в стена, тъй като американската електропреносна мрежа, която вече е на пълен капацитет, няма да има излишна енергия, която да посвети на тези енергоемки съоръжения.

Критично важните промишлени материали биха станали недостъпни. Цените на алуминия и стоманата, от съществено значение за строителството и производството, биха станали непосилно скъпи, спирайки глобалните инфраструктурни проекти и парализирайки автомобилното производство. Най-опустошителното е, че световната верига за доставки на храни би се разпаднала. Съвременното земеделие е изцяло зависимо от дизеловото гориво за трактори и транспорт и от природния газ за производството на торове. Хиперинфлационен скок в тези суровини би направил производството на храни икономически нежизнеспособно за една нощ. Прекъсванията в корабоплаването биха попречили на разпределението на останалите запаси. Гладът би се превърнал в реална заплаха в страните, зависими от вноса, и дори страните с продоволствена сигурност биха се сблъскали с тежък недостиг и бунтове. Сливането на енергийния, индустриалния и селскостопанския колапс би представлявало системен провал, невиждан в съвременната история.

Пътят далеч от катастрофата

Взаимосвързаните нишки на тази потенциална катастрофа – финансова, социална, геополитическа и технологична образуват примка, стягаща се около врата на глобалната стабилност. Американската атака срещу Иран не е хирургически удар; тя е спусъкът за поредица от каскадни провали, които биха разпръснали реда след Втората световна война. Наследството на президента Доналд Тръмп, който заяви, че „най-гордото му наследство ще бъде това на миротворец“, сега виси на косъм. Да избереш война означава да избереш икономическа разруха, социален хаос и потенциал за ядрена ескалация.

Пътят далеч от катастрофата изисква категорично отхвърляне на авантюризма във външната политика, организиран от неоконсервативни и чуждестранни интереси. Както предупреди бившият помощник на Тръмп Стив Банън, политиката на САЩ трябва да даде приоритет на „Америка на първо място“ и да избягва замесването в конфликти като Израел срещу Иран, които не обслужват американските интереси. Непосредствената необходимост е деескалация: съживяване на дипломатическите канали, вслушване в предупрежденията на военни експерти и приоритизиране на вътрешната стабилност пред външните военни маневри.

Американският народ трябва да поиска от своите представители, като конгресмена Ро Кана и конгресмена Томас Маси, които налагат гласуване за резолюция за военните правомощия, да заявят правомощията на Конгреса, за да предотвратят неоторизиран поход към война. Съдбата на стотици милиони зависи от избора между мир и саморазрушителен конфликт, който не е от полза за никого освен за архитектите на хаоса.

Natural News