Ау, каква поредна политическа драма. Кривогледия плондер можело да не влезе в парламента.
Когато го прочетох, като всички вас и аз си помислих, че ще е заради килограмите, просто няма да може да се промуши през вратата на парламента. Но не, имало е някаква типична розова драма с квотите в Пловдив, която от два дни ни се набутва против волята във фийдовете и ни кара всички да се заливаме от смях. Лавина от сърцераздирателните сервилни постове, от които ти идва сам да си захапеш черния дроб.
Та това е човекът, превърнал литературата в смесица от шуробаджанащина и подлизурщина, в занаят за тесен кръг от взаимно възхваляващи се интелектуалци. В поприще, в което само подбрани полит-коректни послушковци си разпределят номинации и награди, и дружно се самозадоволяват с превзети хвалебствия. Щото в България само 2-3 издателства разбират от литература и само десетина човека може да пишат.
Останалите са тролове на врага.
Защо ли не бях изненадан, когато видях номинациите за български роман от 2026 г. (които са за книги, издадени през 2025)от „13 века България“. Това е фондация , която е част от Министерството на културата, а наградата се счита за най-престижната в това направление.
За тази година от 6 номинирани, три са издадени от Жанет-45. През миналата година пак същото – от 6 номинирани, пак 3 са на Жанет-45. Журито е почти едно и също. Разликата е във Владимир Зарев, който миналата година е бил ръководител на журито, но тази година не е. Щото …. негов роман е сред номинираните.
Не знам дали е всичко просто комбинация от много талант и естествена случайност. Предполагам.
През по-миналата година пък избухна скандал. Тогава награда за роман я получи романът „Вулкан“, пак издадена от Жанет, но се оказа, че единият от петчленното жури е бил самият редактор на произведението и след като друг от членовете на журито подаде оставка, щото е бил нарушен самият правилник на конкурса, се наложи да пренаредят фигурите.
После цъфват Букър, които винаги също номинират романи от подбрани среди, за да може после да използват изкуствени създадените елитарни авторитети да направляват политически и без това пилешките мозъци на тази общност. Които после размятат книжките на Георги Господинов и го цитират така, както членовете на ИДИЛ размятат писанията на Ибн-Таймия.
Та закъде сме без Манолчо. Кой ще събира в личната си сметка дарения за пострадали от земетресения в градове, които самият той не може да намери на картата. Щото нямал счетоводител. Кой после ще си трие изпълненията на съветските песни от youtube?
Не. Искаме си Манол обратно. Нека взима от обкръжението му от малоумници пари за възстановяването на кучешката колибка на баба Яга в личната си сметка. Щото те напълно си заслужават съдбата.
Post Comment