„Авиоотряд 28“ — между сигурността на властта и шепота на легендите

Всеки тоталитарен режим има своите символи — оръжие, институции, медии… А при социалистическа България един от най?често прикритите, но решаващи символи на власт, привилегии и тайни е Авиоотряд 28. Създаден официално през 1972 г. — в чест на 28?годишнината от 9 септември 1944 г. — отрядът трябвало да гарантира, че държавните и партийни елити ще могат да се движат бързо, сигурно и дискретно — без зависимост от чужди авиолинии.

От своето зараждане до днес, Авиоотряд 28 преминава през фази на блясък, криза, модернизация и нови съмнения. В момента, повече от пет десетилетия след създаването му, историята му изглежда като дневник със скрити бележки — части от него са документирани, други — „разказвани от уста на уста“.

Далечното начало — когато държавата се нуждае от „своя небесен маршрут“

В началото на 70?те години държавният апарат усеща нуждата от добро, „вътрешно“ въздушно обслужване. Партията и държавата имат нужда да движат ръководители, делегации, гости, често спешно, далеч от любопитните погледи на хората. Така, изискването е за елитна и сигурна услуга — един вид български „Air Force One“.

Самолетите, които поемат задачата, са съветски — Ту?134, други типове подходящи за „служебни полети“. За пилотите е поставено условие на максимална лоялност и дискретност: режим, който далеч не е като при гражданските авиолинии.

С времето ролята на Авиоотряда се увеличава: от просто превозвач на ръководители — до служба, която трябва да е в готовност 24/7, да реагира на спешни задачи, кризи, международни визити, прехвърляне на делегации, често с непредсказуеми маршрути и условия.

Крилете на властта — истории на полети и аварии

Колкото и да е била секретна, работата на отряда не е била безпроблемна. През годините има записани случаи на сериозни инциденти. Най?известен е разказът за полет от Варна към резиденцията в Евксиноград — при който клапан на кабината отказва, кабината се разхерметизира, на около 6 000 метра аларма се задейства, кислородни маски се спускат. На борда е държавният глава Тодор Живков. Според разказите — не паникьосва, не прави сцени, оставя всичко на екипажа. След кацането дефектната част се оказва фабрична, подменя се, и машината продължава работа.

Друг случай: при полет от Москва, двигател отказва. Пилотът преценява, че не може да излети безопасно, делегацията е принудена да върви с резервен самолет, осигурен от съветските авиационни служби.

Тези инциденти, заедно с други — пукнати стъкла, пробив на корпуса, аварийни кацания — според публикациите, са ставали не веднъж, нито два.

Лица, полети и споделени спомени — между факти и легенди

Сред пасажерите на Авиоотряд 28 — според медийни разкази — са имена, които днес звучат като част от българската история. Например Людмила Живкова — като председател на Комитета по култура — често пътува с правителствени самолети до Индия, Япония, Франция, СССР. Опевидци разказват, че тя предпочитала релаксираща индийска музика по време на полетите, често пътувала със свой преводач, йога инструктор и художници — понякога, за да представя свои творби по света.

Друг разказ говори за бившия премиер (и член на Държавния съвет) Гриша Филипов — който, след един тежък полет, попаднал в така наречения „фьонов вятър“, ужасна турбуленция над Балканите: самолетът се клател, бил почти неуправляем. Според публикацията във „24 часа“ , след този курс Филипов отказал да лети повече с Авиоотряд 28.

Има и анекдот за партизанина и висшия партиен функционер Славчо Трънски — по време на турбуленция той, вместо да се затвори в седалката, излязъл в пилотската кабина и с шеговито спокойствие попитал: „Аа, значи на втория пилот дават да се учи?“ — момент на шок за всички, но според разказа, полетът бил завършен без проблем.

Пилотите — с тежка мисия, тежка съдба

Не липсват и лични трагедии: един от командирите на отряда, Петър Евстатиев — обвинен в опит за незаконна експортна услуга (предаване на пари през граница), бил поставен под домашен арест. В дома му били намерени 300 долара; след отказана му среща с Тато , Евстатиев се самоубива през 1975 година с личното си оръжие — това било шок за целия отряд. Досега обаче не са намерени публични, официални доказателства — архиви, съдебни документи, в които да е записан този случай. Това го прави част от легендата, която витае за Авиоотряд 28 — истина за някои, сензация за други.

Преходи, ново време — нови самолети, нови въпроси

След промените в края на 80?те и началото на 90?те, Авиоотряд 28 не изчезва. Напротив — остава институция, но с нова задача: обслужване на държавни делегации, публични лидери, чужди гости, понякога — спешни мисии.

С времето флотът се обновява: старите съветски машини (с Ту?134 и др.) постепенно се сменят с по?съвременни — бизнес?джетове, коли тип „Фалкон“, по?комфортни, по?бързи, по?дискретни.

Но и съмненията растат — особено след 2009–2013 г., когато се заговори, че отрядът е използван не само за официални държавни нужди, а и за лични: на политици, на „VIP“ лица, за частни цели. Имаше призиви за проверка на полетите, имената на пътниците, целите на полетите и разходите.

Днес — въпреки модернизацията и публичния интерес — Авиоотряд 28 остава една уж „служба за държавата“, но все така обгърната в мъгла: кой лети, защо, кога; списъци, доклади, мотиви — всичко често остава скрито.

Наследство на властта, с цената на мълчание и риск

Авиоотряд 28 е нещо повече от просто самолети и пилоти. Това е институция, която показва колко често държавната власт се движи зад кулисите — далеч от публичността. И с тази дискретност идват и рисковете: технически неизправности, аварии, човешки съдби, понякога трагични.

Историите за Живкова, Филипов, Трънски, пилота Евстатиев — може да не са официално документирани, но те живеят в паметта на пилоти, техници, журналисти и граждани. Те са части от онова, което някога се е случвало зад затворени врати и кабини.

Днес, когато политическите обрати са многобройни, когато държавата се променя, възниква въпрос: може ли обществото да позволи такива „специални услуги“ на властта — анонимни, с неясна отчетност, със символ на привилегия? Авиоотряд 28 — с всичките си полети, случаи, слухове — е тест за това: дали прозрачността и контролът могат да стигнат дори до 12 000 метра над морското равнище.

И докато самолетите сами по себе си не са зло — те са просто техника — истинската тежест носи това, кой сяда в тях, по какъв повод, и какво остава — запис, спомен, истина… или просто една легенда във въздуха.