Българи отидоха в Русия и останаха смаяни: Чистота, ниски цени и отношение, което не очаквали

Две седмици в Русия се оказаха достатъчни, за да оставят у едно българско семейство впечатления, които трудно ще бъдат забравени. Санкт Петербург, Казан и Москва ги посрещат с величествена архитектура, чисти улици, интересна храна, добре организиран транспорт и множество неочаквани човешки жестове.

Още с пристигането в Санкт Петербург първото, което прави силно впечатление, е чистотата.

По улиците почти не се виждат боклуци, а фасове практически липсват. Същата картина туристите срещат и в Казан, както и в Москва, въпреки огромния размер на руската столица и милионите хора, които всекидневно се движат из нея.

Особено внимание привличат и някои дребни, но удобни решения в градската среда. На редица кръстовища светофарите позволяват пресичане по диагонал, което значително улеснява пешеходците.

Следващата голяма изненада идва от храната и цените.

Според българските туристи закуски могат да се намерят за около 70-90 евроцента, а големи сандвичи за малко над 2 евро. Но истинското впечатление идва от ресторантите.

Семейството посещава различни заведения в трите града, без да търси непременно луксозни места, и почти навсякъде остава очаровано от качеството на храната.

Разнообразна, добре приготвена и различна от обичайното, тя се превръща в една от главните теми на пътуването.

В Санкт Петербург любим ресторант става „Счастье“, намиращ се срещу Исаакиевския събор. Мястото им харесва толкова много, че се връщат повторно.

Москва обаче предлага още по-необичайно преживяване.

След посещение на кулата Останкино семейството вечеря в прочутия ресторант „Седмото небе“. Залата е разположена върху въртяща се платформа и за около 40 минути прави пълна обиколка.

Докато вечерят, посетителите могат да наблюдават Москва във всички посоки.

Нощните светлини, огромният град и гледката от високо превръщат вечерята в истинска атракция.

Друг любим ресторант става „Жигули“ на Нови Арбат. Там всичко е подчинено на една тема, от музиката до напитките и дори съдовете. Има жива музика, множество видове бира и атмосфера, която напомня на друга епоха.

Българите забелязват и още нещо любопитно.

В хотели, ресторанти, каси и туристически обекти работят много млади хора. Част от тях са студенти, които съчетават учене и работа.

В музеите пък често могат да бъдат видени пенсионери, които работят като пазачи, посрещат посетители, упътват туристи и отговарят на въпроси.

По улиците младите хора също правят впечатление със своята жизненост.

Вечер площадите и парковете се изпълват с компании, музика и танци. Хората се събират, разговарят и се забавляват на открито.

Най-емоционалният момент от цялото пътуване обаче се случва в Санкт Петербург.

Семейството предварително резервира билети за нощна разходка по Нева с наблюдение на прочутото разтваряне на мостовете.

Когато пристигат в офиса на туристическата фирма и казват номера на резервацията, служителката им подава билетите без да поиска плащане.

Тогава разбират причината.

Мениджърът на отдела за продажби лично е платил билетите като подарък за годишнината на съпруга.

Неочакваният жест трогва българката до сълзи.

Тя признава, че се разплакала още на касата, докато държала билетите в ръцете си.

Самата нощна разходка по Нева впоследствие се превръща в едно от най-силните преживявания за цялото семейство.

Москва впечатлява и с метрото си.

Там подземният транспорт е не просто средство за придвижване, а истинска туристическа забележителност.

Част от метростанциите приличат на огромни дворцови зали с богата украса, колони, мозайки и впечатляващо осветление.

Транспортната карта за няколко дни позволява използване не само на метрото, но и на наземния транспорт и част от влаковете, което значително улеснява туристите в огромния град.

В центъра на Москва семейството попада и на парк с множество шахматни маси.

Фигурите изглеждат използвани от години, но нито един комплект не е непълен.

Навсякъде могат да се видят хора, които просто сядат и започват партия с познати или непознати.

Но най-силните спомени остават срещите с обикновените хора.

По време на пътуване към Петерхоф семейството се запознава с млад таксиметров шофьор на име Глеб.

Той разказва за своята баба, която като дете преживява блокадата на Ленинград.

Била едва на седем години.

По думите му семейството ѝ било принудено да вари супа от картофени обелки, а водата се пиела от каквото има под ръка.

По време на една бомбардировка снаряд пробива покрива на сградата, минава през няколко етажа и пада в банята.

Но не избухва.

„Аз съществувам днес, защото тази бомба тогава не се е взривила“, разказва Глеб.

Изречение, което остава в паметта на българските туристи дълго след края на пътуването.

При разговорите си с местните те установяват още нещо.

Почти всички, с които се срещат, знаят нещо за България и реагират топло, когато разберат откъде идват гостите.

Българите споделят и впечатленията си от цените.

По време на пътуването им литър дизелово гориво струвал около 80 евроцента. Те не попаднали и на сериозни опашки по бензиностанциите, въпреки че за две седмици изминали значителни разстояния.

Още една изненада идва от начина на плащане.

Като чужденци туристите разполагали основно с пари в брой. На много места обаче безкасовото плащане било толкова разпространено, че служителите понякога трудно намирали достатъчно дребни пари за ресто.

По време на разговорите си с местни хора семейството научава и любопитни подробности за битовите разходи.

Четиричленно семейство им споделя, че през най-студения месец плаща около 60 евро за газ за голям апартамент, а за ток и вода средните разходи били между 20 и 30 евро месечно.

След две седмици равносметката на българите е категорична.

Те се връщат с впечатления от чисти градове, красива архитектура, интересна кухня, впечатляващ транспорт и множество срещи с хора, които са ги приели с любопитство и добро отношение.

Русия за тях не остава просто туристическа дестинация.

Тя се превръща в преживяване, за което продължават да говорят и след завръщането си у дома.

А най-красноречивият знак за това е един.

Съпругът вече прави планове кога да отидат отново.