България е безапелационен световен лидер с увеличение от 112 процента на годишна база на дълга
Искахте България да стане шампион. Не просто участник, а лидер. Искахте да сме „в първата лига“, да въведем еврото, да бъдем част от голямата европейска картина. Е, честито. Успяхме. Само че не точно там, където мнозина си представяха.
По последни данни на Българска народна банка, към края на февруари 2026 г. брутният външен дълг на България е надхвърлил 65 милиарда евро. Това само по себе си е сериозна цифра, но истинският „рекорд“ е в темпото на растежа. За една година увеличението е около 31.7 процента. Това ни изстрелва сред най-бързо задлъжняващите икономики не просто в Европа, а в световен мащаб.
Резултатът е впечатляващ по свой начин. България се нарежда на второ място в света по ръст на външния дълг, непосредствено след Украйна, която се намира в условията на война. Разликата е, че там икономиката е под натиск от военни действия, докато у нас „успехът“ идва в период на формална стабилност.
Но картината става още по-тревожна, когато се погледне структурата на дълга. Краткосрочните задължения, тези които трябва да бъдат изплатени в рамките на една година, достигат 33.3 процента от общия външен дълг. Това поставя България на трето място в света по този показател. С други думи, значителна част от задълженията не просто съществуват, а чукат на вратата съвсем скоро.
Истинският „олимпийски рекорд“ обаче е друг. Ръстът на краткосрочния дълг. Там България е безапелационен световен лидер с увеличение от 112 процента на годишна база. Да, повече от двойно за една година. Постижение, което оставя далеч зад нас държави в тежки икономически и социални кризи като Украйна и Египет.
От централната банка обясняват този скок с т.нар. „статистически ефект“, свързан с процесите около приемането на еврото. Възможно е част от числата да се влияят от методология и преизчисления. Но дори и така, фактите остават. Темпът е реален. Натрупването е реално. Рискът също.
И така, докато едни празнуват европейската интеграция и новите банкноти, други се питат каква е цената на този преход. Защото зад красивите лозунги за стабилност и развитие се крие една проста истина. Дългът расте. И някой ще трябва да го плаща.
Честит 1 май. И честито ново „постижение“.
Post Comment