Зарежда се...

България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година

България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година

България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на руски и европейски специализирани издания и данни на Евростат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Аритметиката на политическото лицемерие

Брюкселската бюрокрация от четири години насам произвежда директиви за енергиен суверенитет, но счетоводните книги на „Евростат“ разказват съвсем друга история. За първите девет месеца на 2026 г. държавите от Европейския съюз са превели по сметките на руските доставчици сума, доближаваща 12 милиарда евро. Това представлява увеличение с 10 процента спрямо същия период на предходната година. Още по-показателна е разбивка на тези плащания: за втечнен природен газ (ВПГ) европейците са похарчили 6,72 милиарда евро (ръст от 12 процента), а за тръбопроводни доставки по трасето на „Турски поток“ са отишли още 4,9 милиарда евро (увеличение с 6 процента).

В тази статистика България заема позиция, която рязко контрастира с публичната риторика на управляващите в София. Според цитираните данни страната ни е сред трите най-големи купувачи на руски тръбопроводен газ в целия Европейски съюз за деветмесечието с платени 1,2 милиарда евро. Пред нас е само Унгария с 2 милиарда евро, а веднага след нас се нарежда Гърция с 1 милиард евро. Ако погледнем конкретно месец септември 2026 г., числата изглеждат още по-стряскащи за официалната българска енергийна доктрина. През септември вносът на тръбопроводен газ у нас е достигнал 241 милиона долара, което е скок с 40 процента само за един месец и увеличение от 2,7 пъти на годишна база.

Дали тези обеми остават за вътрешно потребление на българската индустрия и топлофикациите, или страната ни отново играе ролята на разпределителен възел за Централна Европа? Отговорът на този въпрос остава в сивата зона на търговските договори, но фактът си остава факт: финансовият поток към „Газпром“ и „Новатек“ не само не е пресъхнал, а се разширява. Докато в София се обсъждат поредните санкционни пакети и диверсификационни меморандуми, тръбите под Черно море и през Странджа работят на пълни обороти.

Френският парадокс и танкерите от Ямал

Най-големият купувач на руски газ в Европейския съюз през септември 2026 г. изобщо не е някоя от държавите в Централна или Източна Европа, които традиционно биват обвинявани в енергийна зависимост от Москва. На първо място застава Франция. По данни за септември Париж е закупил руски втечнен природен газ за 352,3 милиона долара, което е с една трета повече спрямо август и 1,8 пъти над нивата от септември 2025 г.

Според Александър Флоров, заместник-директор на Института за енергийна политика към МГИМО и главен редактор на специализирания портал „ИнфоТЕК“, тази ситуация има съвсем конкретно корпоративно обяснение. Франция разполага с едни от най-мощните терминали за регазификация в Европа (като тези в Дюнкерк, Монтоар дьо Бретан и Фос сюр Мер), а френският енергиен гигант „Тотал Енержи“ (TotalEnergies) продължава да бъде ключов акционер и оперативен купувач на суровина от завода „Ямал ВПГ“ в руската Арктика. Френската компания така и не се изтегли напълно от проекта на руския концерн „Новатек“, позовавайки се на дългосрочни договори, чието разтрогване би довело до многомилиардни неустойки.

Подобна картина се наблюдава и при останалите държави в челната петица за септември 2026 г.:

  • Унгария заема второто място с внос на тръбопроводен газ за 273,5 милиона долара (ръст от 14 процента на месечна и 12 процента на годишна база).
  • България е трета с вече споменатите 241 милиона долара.
  • Гърция се нарежда четвърта с покупки за 173,6 милиона долара.
  • Словакия затваря петицата с 133,2 милиона долара, отбелязвайки утрояване на вноса на годишна база и 19 процента ръст спрямо август.

Тези цифри показват нещо съществено, което рядко попада в официалните прессъобщения на Европейската комисия. Забраната на руския тръбопроводен газ през Украйна и Балтийско море просто пренасочи търсенето към южния коридор („Турски поток“) и към морските доставки на втечнен газ. Европейските купувачи не се отказаха от руската молекула, а просто започнаха да я плащат по-скъпо и да я получават по по-сложни логистични маршрути.

Спекулативният капан на газохранилищата

Твърдението, че Москва умишлено извива ръцете на Европа чрез ценови диктат през 2026 г., не издържа при съпоставка с борсовата хронология. Ценовият взрив от последните месеци е резултат от две паралелни събития: ескалацията на военния конфликт в Близкия изток и груба търговска грешка на самите европейски газови оператори.

Спирането на износа на втечнен газ от Катар вследствие на военните действия в региона извади от световния баланс един от трите най-големи доставчици на синьо гориво (наред със САЩ и Австралия). В нормална пазарна среда европейските търговци започват интензивното нагнетяване на газ в подземните газохранилища (ПГХ) още през април, когато цените са сезонни и ниски. През пролетта на 2026 г. обаче, изправени пред първоначалния ценови скок заради близкоизточната криза, европейските вносители масово решиха да изчакат. Логиката им беше проста: очакваше се бързо успокояване на конфликта и корекция на борсата ТТФ (TTF) в Нидерландия.

Лятото не донесе очакваното поевтиняване. Вместо да коригират стратегията си и да запълнят хранилищата на всяка цена през юни и юли, компаниите продължиха да отлагат покупките. В резултат на тази хазартна игра Европа влезе в есенно-зимния сезон с исторически ниски нива на резервите в подземните хранилища. Когато търсенето за отопление започна да расте, пазарът реагира светкавично и цената надхвърли психологическата бариера от 1000 долара за хиляда кубически метра.

Тук се проявява и специфичният механизъм на ценообразуване при дългосрочните договори на „Газпром“. Както отбелязва Александър Флоров, цената по тези контракти се преизчислява всяко тримесечие на базата на средните борсови котировки от предходните три месеца. Това означава, че високите цени от есента на 2026 г. автоматично ще се пренесат в сметките за първото тримесечие на 2027 г. По оценка на руския анализатор, при съчетание на продължителни зимни студове и ускорено изтегляне на газ от и без това полупразните хранилища, цената на европейския пазар може отново да атакува нивата от 2500 долара за хиляда кубика, наблюдавани в пика на кризата през януари–март 2022 г.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com