България плаче! Отиде си легендата Найден Вълчев – поетът, подарил на България „Една българска роза“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 98-годишна възраст почина поетът, преводачът и авторът на „Една българска роза“ – творец, оставил незаличима следа в културата, литературата и музиката на България повече от седем десетилетия.

България се прощава с един от последните си големи поети

На 98 години почина Найден Вълчев – авторът на емблематичната песен „Една българска роза“ и творец, оставил огромно наследство в българската литература. Новината беше съобщена от неговия внук Филип Вълчев. За него Съюзът на българските писатели казва: „доайенът на поетите днес“.

Творец на словото повече от 70 години

Роден през 1927 г. в село Брестница, Найден Вълчев посвещава живота си на литературата, макар да е завършил право. Първите му стихове се появяват през 1946 г., а през 1953 г. излиза дебютната му книга „На южната граница“. Следват десетки стихосбирки, книги, есеистични цикли и преводи. Като преводач Вълчев пренася на български език творби на Пушкин, Лермонтов, Есенин, Мицкевич и други велики поети.

Творчеството му за деца под псевдонима Чик Чирик се превръща в част от детството на поколения българи. Много от песните, написани по негови текстове, стават хитове – „Тиха вечер“, „Аз те чаках“, „Ние сме на всеки километър“, „Синя вечер“ и други.

Авторът на „Една българска роза“ – символ, който надживя времето

Найден Вълчев ще остане в паметта на България най-вече с текста на „Една българска роза“. Песента печели „Златният Орфей“ през 1970 г., а през 2000 г. е обявена за „песен на века“. Вълчев многократно е казвал, че тя е родена „от духа на Тракия“ и благодарение на таланта на композиторите и изпълнителите се превръща в крилата песен, запята от всички – деца, хорове, професионални артисти.

Признание у нас и по света

През кариерата си Найден Вълчев получава множество отличия – от орден „Кирил и Методий“ до най-високото отличие „Златен век“ с огърлие. Работи като редактор, културно аташе, председател на секция „Поезия“ и е сред създателите на Съюза на преводачите в България.

Неговият творчески път обхваща повече от 70 години – от „На границата щъркели прелитат“ (1952) до последната му стихосбирка „Лебед“ (2022), която сам определя като своя „лебедова песен“.

Поклон пред паметта му.