България умира с тихото хленчене на изоставено куче.

През 2030 г. на тази територия ще са останали между 4 и 5 милиона души, хора, които нямат къде другаде да отидат.

Хегел казваше, че историята е прогрес на съзнанието за свобода. България доказва обратното: историята може да бъде и регрес на съзнанието към робство, но не робство, наложено отвън, а такова, което е избрано отвътре с мълчаливо съгласие.

Територията ще е населена от 40% пенсионери, които са превърнати в електорален добитък, чийто глас се купува с 50 лева великденско подаяние или с обещание за по-евтини лекарства. Те гласуват за оцеляването си, продавайки бъдещето на внуците си.

 

Огромна армия държавни служители. Лелката в общината, директорът на агенцията, експертът по местене на папки. Те са гръбнакът на статуквото.

И, разбира се, маргиналите. Тези, за които социалната помощ е професия, а гласът в урната струва колкото една ракия и пакет брашно.

IT специалистите, лекарите и инженери са новият „експорт“ на България. През Терминал 2 изтича генетичният потенциал за промяна. Всеки, който може да напише грамотно CV на английски и има капка себеуважение, стяга куфарите.

Тук остава тинята, тя е удобна и не протестира, просто иска да и е топло.

Няма да има позиция (от директора на селското училище до шефа на АЕЦ, от чистачката в общината до главния прокурор) която да не минава през партийната цедка.

Единственото изискване в длъжностната характеристика ще бъде: „Наш човек“.

Всеки независим съдия отдавна е пенсиониран или преместен в Районен съд – Долно Нанагорнище.

Правосъдието ще се раздава по ценоразпис или по телефонно обаждане.

––

Радев ще се опита да играе ролята на Спасител. Ще направи партия, но проблемът при него е генетичен, той има само една единствена функция: да изглежда сериозен. Нищо повече.

Зад нацупената физиономия и вдигнатия юмрук няма визия, нито икономическа мисъл, нито управленски капацитет. Има само една униформа, която чака аплодисменти за това, че стои мирно.

––

„Добрите сили“ ще играят любимата си пиеса: „Самобичуване с елементи на мазохизъм“.

ПП/ДБ и ГЕРБ. Вечният танго-танц на „младите надежди“ със „старите бандити“.

През 2030 г. те пак ще са в едно легло. Гледката ще е откровено порнографска, но обяснението ще бъде издигнато в култ: С треперещи, влажни гласове ще ви обясняват от екрана: „Ние правим компромис в името на Държавността. Геополитиката го изисква! Иначе идва Путин.“

Лъжа. Това е просто „геополитически вазелин“, с който мажат съвестта си, докато ви обслужват.

Сценарият ще се повтаря като в евтин сериал, който отказва да свърши:

Правят правителство на „стабилността“.

Борисов, с хитростта на селски тарикат, който е надживял динозаврите, ги прегръща до смърт, оставяйки ги да оберат всички негативи.

Когато напрежението кипне, той дръпва килимчето.

ПП/ДБ падат по очи в калта, бършат се и викат: „Това беше грешка! Никога повече!“

И на следващите избори цикълът започва отново. Защото паметта на златната рибка-избирател трае точно 4 минути.

––-

Докато този цирк тече, икономиката ще се влошава. Корупцията ще е 200%. Болниците ще са морги с платени клинични пътеки. Училищата ще произвеждат функционални неграмотници с дипломи.

Вие ще свикнете. Това е синдромът на сварената жаба. Няма да усетите кога водата е кипнала, защото температурата се вдига с по градус на година. Ще се научите да живеете в мизерия и ще я наричате „стабилност“.

Nik Ray