България в една снимка: Тя не проси, тя чака края, който ще настъпи за България, ако ни набутат в еврото
На тази снимка – заснета на протест срещу въвеждането на еврото в България – няма лозунги, няма гневни речи и плакати. Има само една стара жена, прегърбена, облечена в износени дрехи, с тъмна забрадка, втора употреба чанта и очи, които сякаш вече не питат „защо“, а само чакат края – на деня, на живота, на държавата.
Тя не е дошла да вика. Не е тук за ефект. Тя е тук, защото усеща – може би по-добре от всички ни – че нещо страшно наближава. Тази жена е жива памет за България, която някога хранеше себе си, съседите си и децата си. Днес стои на жълтите павета сред тълпа от хора, които развяват знамена, защото знаят, че утре ще бъдат още по-бедни, още по-обрани, още по-безгласни.
Еврото не е просто валута – то е символ на подчинението. На отказа от последните остатъци суверенитет. На предаването на народа ни в ръцете на една финансова система, която не го познава, не го разбира и няма никакво намерение да му помогне. Страните, които въведоха еврото, загубиха не само валутите си – те загубиха и възможността да мислят самостоятелно, да защитават собствените си интереси в кризи, да регулират цените, да спасяват икономиките си.
А какво ще стане с България – най-бедната страна в ЕС? С нейните пенсионери, живеещи със 300 лв. месечно? С работещите бедни, с хората по селата, които разчитат на бурканите и на собствената си градина, за да оцелеят?
Ще стане това, което вече започва да се случва – цените ще скочат. Банковите такси ще се удвоят. Инфлацията ще бъде смазваща. Малкият бизнес ще загине. И тази жена – тази наведена фигура от снимката – ще бъде само началото на края.
Не ѝ трябва еврото. Трябва ѝ хляб. Трябва ѝ справедливост. Ала кой я чува?
Ако искаш, мога да оформя тази статия и в публикуваем вид – за блог, сайт или пост в социални мрежи.
Post Comment