Българинът, създал и патентовал пастата за зъби Lacalut, изпратен в трудов лагер

Малцина знаят, че зад историята на една от познатите и днес марки пасти за зъби стои името на български стоматолог. Д-р Маргарит Маргаритов е учен и преподавател, който разработва и патентова в Германия пастата за зъби Lacalut. Научната му работа му носи докторска степен, а професионалният му път го отвежда до университетска кариера и ръководна позиция в Българския зъболекарски съюз. След завръщането си в родината обаче той се сблъсква с новата комунистическа власт. Отстранен е от университета, изпратен е в трудов лагер и впоследствие уволнен и от поликлиниката, в която продължава да лекува пациенти.
Маргарит Маргаритов е роден на 17 февруари 1913 г. в Плевен. Избира стоматологията за свое призвание и завършва Факултета по стоматология на Истанбулския университет. След обучението си полага приравнителен изпит пред Висшия медицински съвет в София и получава право да практикува в България.
През есента на 1934 г. започва частна практика в столицата. За да отвори собствен кабинет, взема заем и купува зъболекарско оборудване на германската фирма Siemens. Наема помещение на площад „Света Неделя“ и поставя началото на професионалната си кариера. Но амбициите му са по-големи от това да бъде добър практикуващ стоматолог. Той иска да се занимава с наука, да специализира и да търси нови решения в лечението и профилактиката на заболяванията на устната кухина.
Така през учебната 1941/1942 г. заминава за Германия и специализира челюстно-лицева хирургия в Мюнхенския университет. За да се издържа, започва работа и в местна зъболекарска практика. Именно там насочва част от научните си интереси към средствата за устна хигиена. Разработва изследване на тема „Профилактична и терапевтична стойност на средството за устна хигиена Lacalut“, защитава го успешно и получава докторска степен.
В Германия Маргаритов създава и патентова паста за зъби Lacalut. Постижението му е отбелязано по-късно от Българския зъболекарски съюз, Община Плевен и други институции, които го представят като българския стоматолог, стоящ зад разработката. Според публикуваните биографични сведения германското законодателство предвижда 18-годишен срок на патента. След завръщането си в комунистическа България Маргаритов не успява да го продължи, а от 1960 г. пастата започва да се произвежда в Западна Германия.




Историята на марката има и по-ранен етап – в официалната история на Lacalut се посочва, че през 1925 г. на пазара се появява продукт под това име под формата на прах за зъби. Това не отменя сведенията за научната разработка и патента на Маргаритов, свързани с пастата за зъби. Неговото име остава свързано с тази разработка и е изрично отбелязано на паметната плоча, поставена в родния му Плевен.
В края на 1943 г. Маргаритов се завръща в България и постъпва като хирург в клиниката на проф. Станишев. След края на войната продължава академичната си кариера. От август 1946 г. до май 1949 г. е главен асистент в Стоматологичния факултет, а за него е открита процедура за хабилитиране като доцент. През този период подготвя три учебника за студенти, пише научни статии и изнася доклади. Работата му е насочена както към развитието на стоматологичната наука, така и към подобряването на организацията на зъболекарската помощ в страната.
През 1947 г. е избран за секретар на Българския зъболекарски съюз. В това си качество участва в заседания на Министерството на народното здраве, посветени на изграждането на общественото здравеопазване. Не се страхува да посочва слабостите в системата и предлага конкретни решения. Сред идеите му са създаването на Научен зъболекарски институт и организирането на профилактика в детското зъболечение. Разработва и метод за присаждане на зъби, който обаче не получава признание и не намира приложение в стоматологичната практика в България.
Маргаритов има възможност да представи знанията и опита си и пред международната професионална общност. Няколкократно получава покани за конгреси на Световния зъболекарски съюз, но българските власти не му разрешават да пътува зад граница. Така човек с образование и специализация в чужбина, докторска степен и научни постижения е лишен от възможността да участва пълноценно в международния професионален живот.
През май 1949 г. срещу него се обръща и политическата репресивна машина. Според биографичните сведения доноси от негови колеги до Държавния контрол стават повод за отстраняването му от Стоматологичния факултет и изпращането му в трудовия лагер „Куциян“. Там прекарва три месеца. За човек, посветил живота си на медицината и науката, това е тежък удар – не само върху професионалното му развитие, но и върху личната му съдба.




След освобождаването си е назначен във Втора зъболекарска поликлиника в София. Продължава да лекува пациенти и е търсен като консултант при най-трудните случаи. Професионалните му качества очевидно остават ценени, но това не променя отношението на властта към него. На 15 март 1951 г. е уволнен и от поликлиниката с обвинението, че е „фашист и враг на народа“. Преследването засяга и семейството му, което също понася последствията от политическото отношение към него.
Така Маргаритов се оказва в положението на човек, чиито знания и способности са признати от професионалната общност, но чиято кариера е прекъсната от политическите решения на режима. От учен и преподавател, участвал в изграждането на стоматологичното образование и здравеопазване, той се превръща в нежелана фигура за властта. Международният му опит и научните му постижения не му осигуряват защита от репресиите.
Д-р Маргарит Маргаритов умира на 26 декември 1978 г. в София. Дълго след смъртта му името му остава познато предимно в професионалните среди, но през 2022 г. родният му Плевен отдава почит на своя именит съгражданин. На 30 септември на сградата на бившата стоматология на бул. „Русе“ №1 е открита паметна плоча, поставена по инициатива на Районната колегия на Българския зъболекарски съюз.
Надписът върху нея гласи: „В памет на д-р Маргарит Маргаритов, 17.02.1913 – 26.12.1978, виден стоматолог, учен, преподавател, създал и патентовал паста за зъби Lacalut“. Така, повече от четири десетилетия след смъртта му, Плевен увековечава името на лекаря, чието научно постижение е свързано с международно позната марка, а професионалният му път в България е белязан от преследване и забрава.
Източник: socbg.com













Post Comment