Българите бягат от мизерията в Германия: по 145 души на ден поемат към България

Това означава, че средно по 145 души дневно са напускали Германия в посока България, а по 113 са пристигали от България. Нетният резултат е 5720 души в полза на България – приблизително 32-ма на ден.

Отливът не е резултат от един необичаен месец. Заминаващите към България са повече от пристигащите от нея през всеки от първите шест месеца на годината, а отрицателното салдо се увеличава през май и юни. Данните са предварителни и са публикувани от германската статистическа служба Destatis.

Не туристи, а хора, отписали адреса си

изображението е илюстративно

Статистиката не отчита почивки, командировки или обикновени пътувания през границата. Тя се основава на регистрирането и отписването на адреси според германското законодателство.

Следователно става въпрос за хора, които официално са заявили преместване от Германия към България. Това обаче не доказва, че всички са се завърнали завинаги. В данните може да попадат и хора с временна или сезонна заетост, ако са отписали германския си адрес.

Има и още едно важно уточнение: месечната таблица е по държава на пристигане и заминаване, а не по гражданство. Затова строго статистически правилната формулировка е „26 186 премествания от Германия към България“, а не „26 186 български граждани“. Най-вероятно значителна част от тях са българи, но таблицата сама по себе си не позволява това да бъде доказано за всеки отделен случай.

Отливът обхваща и други държави от ЕС

България не е изолирано изключение. Германия отчита отрицателно миграционно салдо и по направленията към Полша, Унгария и Гърция. Общо за първите шест месеца на 2026 г. преместванията от Германия към останалите държави от ЕС са с 28 103 повече от тези в обратната посока. Така страната вече губи население в миграционния обмен със своите европейски партньори.

Съвсем различна е картината при държавите извън ЕС. От тях в Германия са пристигнали нетно 67 340 души повече, отколкото са заминали. Най-голям е положителният баланс с Украйна – около 20 200 души, следвана от Индия с 15 400, Косово с 9850, Виетнам с 8000 и Афганистан със 7480 души.

Тези числа не означават, че напускащите европейци са замествани непременно от нелегални мигранти. Destatis отчита административно регистрирани премествания, а групата извън ЕС включва хора с различен статут – работници, студенти, членове на семейства, украинци с временна закрила и кандидати за убежище. Таблицата не ги разделя според основанието им за пребиваване.

Защо източноевропейците си тръгват

Самата Destatis не посочва защо хората напускат. Отговори обаче дава мащабно изследване за движението на граждани на ЕС, възложено от германското федерално правителство.

Сред основните мотиви за напускане са високите разходи за жилище и живот и липсата на усещане за принадлежност към германското общество. Значение имат също безработицата и преживяната дискриминация – особено на жилищния пазар и при контактите с институциите.

Изследователите от Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген обръщат специално внимание на хората от България и Румъния. Според тях те по-често се сблъскват с прикрито изключване и културни предразсъдъци. Около една трета от анкетираните граждани на ЕС обмислят да напуснат Германия, съобщава WELT, позовавайки се на германската агенция dpa.

Това изследване не може да покаже каква част от конкретните 26 186 заминавания към България са предизвикани от високите цени или от отношението в Германия. То обаче очертава средата, в която се случва отливът.

Семейството и германската бюрокрация също гонят хората

Допълнителна светлина хвърля представително проследяващо изследване на германския Институт за пазара на труда и професионални изследвания – IAB. То обхваща имигранти, които действително са напуснали страната, а не само хора, които обмислят подобна стъпка.

Най-често посочваните причини са свързани със семейството и партньора. На второ място е германската бюрокрация, която е посочена като причина за напускане от 32% от заминалите. Те се оплакват от продължителни процедури, неясни правила, високи такси и въпроси, на които институциите не дават достатъчно разбираеми отговори.

Шестдесет процента от напусналите са се върнали в държавата си на произход, а останалите 40% са продължили към трета страна. Сред завърналите се има особено много хора от Централна и Източна Европа. Напусналите са средно по-млади, живели са по-кратко в Германия, по-често имат семейство в чужбина и получават по-ниски възнаграждения от останалите в страната, показват данните на IAB.

Германия вече не изглежда толкова привлекателна

Зад обратната миграция има и по-дълбока икономическа промяна. Разликата между заплащането в Германия и в източноевропейските държави постепенно намалява. Същевременно самите страни от региона страдат от недостиг на работници и предлагат повече възможности за заетост. През 2025 г. Германия е загубила нетно около 45 000 граждани на по-новите държави членки на ЕС. Само две години по-рано балансът при същата група е бил положителен с около 42 000 души.

Според германски икономически анализи причината е структурна: населението на Източна Европа застарява и намалява, свободните работници са все по-малко, а свиващата се разлика в заплатите прави преместването в Германия по-малко изгодно. Затова германското издание Markt und Mittelstand определя случващото се като трайно обръщане на посоката, а не като краткотрайно колебание.

Данните не доказват паническо бягство на десетки хиляди българи, нито разкриват индивидуалните мотиви на всеки заминал. Те обаче показват нещо по-съществено от сезонно движение: в продължение на шест поредни месеца повече хора се преместват от Германия към България, отколкото обратно. Заедно с отлива към други източноевропейски държави и резултатите от германските изследвания картината става все по-ясна – Германия губи част от европейските работници, които доскоро приемаше за сигурен и почти неизчерпаем източник на работна сила.