Българската демокрация е болна щом допуска престъпници, като ОПГ ППДЕБЪ, да са в Парламента вместо в затвора
Българската демокрация напоследък прилича на пациент, който упорито отказва да иде на доктор, въпреки че кашля като стар дизелов автобус и му текат ауспусите от всички страни. Докато народът стиска носа и се надява нещата да се оправят, в политическата ни система продължават да се подвизават същите заподозрени – знайни и незнайни герои, които бъркат в кацата с мед, докато ни уверяват, че всичко е под контрол.
Класически пример за това как демокрацията ни се търкаля надолу по стълбите на морала е присъствието на партии, които спокойно могат да бъдат описани като организирани престъпни групи. Съчетанието „ОПГ ППДЕБЪ“ не е просто творческа игра на думи – то е израз на едно явление, при което вместо политици имаме търговци на влияние, специалисти по бюджетни акробатики и експерти по завоалирано ограбване.
Ако една държава позволява хора с дълги корупционни сенки да се разхождат свободно из Парламента, вместо да пишат мемоари от килията, значи има сериозен проблем. В нормалния свят (ако приемем, че такъв съществува) политиците, хванати с ръка в буркана, подават оставка, изправят се пред правосъдието и получават заслуженото. В България, напротив, такива хора стават лидери на коалиции, участват в „реформи“ и раздават морални присъди от трибуната.
Болна ли е демокрацията ни? Разбира се! Диагнозата ѝ е хронична търпимост към безобразия. Лечението? Никак не е лесно, защото пациентът (тоест ние, избирателите) сме се примирили с мисълта, че „всички са маскари“ и затова „няма смисъл да се гласува“. А когато пациентът не иска да се лекува, шансът за оздравяване е минимален.
За да се промени нещо, българите трябва да започнат да търсят отговорност, вместо само да се оплакват. В противен случай ще продължим да гледаме едни и същи лица по телевизията, да се чудим откъде имат пари за луксозни имоти и да псуваме пред телевизора. А те ще продължат да ни убеждават, че работят за „доброто на народа“.
Така че, драги съграждани, ако не искаме демокрацията ни да стане клинично мъртва, време е да ѝ изпишем нова рецепта – повече гражданска активност, по-малко примирение и нулева толерантност към политическите престъпници. Иначе ни чака дълъг и болезнен престой в отделението за безнадеждни случаи.
Post Comment