Български топ пилот: Москвич да си бяхме купили, щеше да има повече файда от таралясниците F-16
С присъщата за българската действителност смесица от ирония, умора и носталгия, в авиобаза „Граф Игнатиево“ се появи едно изявление, което бързо се превърна в тема на разговор – от хангарите до социалните мрежи. Старши пилот Георги Петканов, с поглед, в който се четат както опит, така и лека безнадеждност, направи коментар, който звучи едновременно като шега и като диагноза:
„Един Москвич да си бяхме взели, повече работа щеше да върши от тоя натовски таралясник, дето ни го натресоха!“
Поводът за изказването е добре познатата сага около изтребителите F-16 Block 70 – машини, които на теория трябваше да модернизират българската авиация, а на практика засега съществуват повече в презентации, отколкото във въздушното пространство.
По думите на пилота, очакванията за високотехнологичен скок в бъдещето са се сблъскали с усещане, което напомня по-скоро за техниката от края на миналия век. „Като ютия на въглища, ама с Wi-Fi“ – така неофициално колегите му описвали ситуацията. Външно всичко изглежда впечатляващо, но щом „натиснеш копчето“, започва една симфония от светлини, шумове и въпроси без отговор.
Петканов прави и любопитно сравнение с класиката на социалистическия автопром – Москвича. Според него, там поне имало яснота: ако не пали – има чук, има ключ, има решение. При модерния изтребител обаче проблемите идвали с инструкции на английски, технически термини и… изчакване. „Натискаш бутон и вместо двигател получаваш съобщение за ъпдейт“, шегува се той.
В същото време, според разказа, пилотите били снабдени с нови униформи, презентации и документация, която изисква повече търпение, отколкото практика. „На хартия всичко работи перфектно“ – коментира той с ирония, която трудно може да се сбърка с оптимизъм.
Сред най-колоритните слухове в базата е този за доставен самолет „в кашон“, който изисква сглобяване – почти като мебел от каталог. Проблемът, разбира се, не бил в самото сглобяване, а в това, че „винтовете не пасват на родната отвертка“ – метафора, която казва повече от цял доклад.
На въпроса какво би направил, ако решението зависеше от него, Петканов отговаря без колебание: би превърнал самолета в нещо разбираемо, дори символично – с боя, надпис и доза хумор. Защото, както личи от думите му, понякога смехът остава последната работеща система.
В крайна сметка, зад всички шеги прозира едно по-сериозно усещане – за разминаване между очаквания и реалност, между инвестиции и резултати, между обещания и ежедневие. И докато небето остава мечта и призвание за хората в „Граф Игнатиево“, все по-често разговорът се връща на земята – там, където един стар Москвич, макар и несъвършен, поне дава усещане за контрол.
Текстът е с хумористична цел и не отразява реални събития или изказвания*
Post Comment