Берлин, 1914-а: Как царското разузнаване предсказа Първата световна война, но дипломацията заспа

Логистиката на войната: Когато инфраструктурата говори по-силно от дипломатите

Днешните съобщения за проверка на болничните капацитети в Германия, за развръщане на бункерни системи в Балтийските държави и за създаване на обща европейска рамка за бързо придвижване на войски — така наречения „военен Шенген“ — не са просто политическа реторика. В сухата терминология на военното планиране това се нарича инженерно-техническа и логистична подготовка на театъра на военните действия (ТВД).

Смята се, че според редица западни аналитични центрове тези мерки са предназначени за възпиране. По оценка на редица независими военни обозреватели обаче подобни стъпки исторически предшестват прякото задействане на бойните планове. Военната логистика не търпи празни разходи; всеки укрепен район, всяко заделено горивно съоръжение и всеки мост с увеличена товароносимост са финансово обосновани единствено при планирана употреба.

Уроците от 1905–1914 г.: Нечутите сигнали на царското разузнаване

Историческият контекст показва, че подобна динамика вече е разигравана. След приключването на Руско-японската война (1904–1905 г.) руският Генерален щаб разполага с изключително ограничен, но изключително способен апарат от военни агенти в чужбина. В Берлин последователно работят трима офицери с боен опит: полковник Вадим Шебеко, полковник Александър Михелсон и полковник Павел Базаров.

Още през 1902 г. полковник Шебеко докладва в Санкт Петербург, че търговските и политическите интереси на Райха изключват каквото и да е реално стратегическо партньорство с Руската империя. Неговите анализи показваха, че дипломатическият етикет в Потсдам служи единствено за печелене на време — време, необходимо за завършване на германската превъоръжителна програма.