Била ли е нацистка Германия наистина близо до създаването на атомна бомба
В последните месеци на Втората световна война някои от най-способните германски учени правят последен опит да създадат атомно оръжие. В центъра на проекта е експериментът B8, разработен след години изследвания под ръководството на известния физик и Нобелов лауреат Вернер Хайзенберг.
Дълго време се смята, че германската програма е била сравнително близо до постигането на самоподдържаща се ядрена реакция. В публикация от 1947 г. Хайзенберг определя реактора B8 като „недостатъчен“, тъй като не му достига малко повече уран, за да започне верижна реакция.
Ново изследване на екип, ръководен от учения от University of Maryland Тимъти Кот, обаче поставя тази оценка под сериозно съмнение. Според изчисленията германците са се нуждаели от около 20% повече уран и 80% повече тежка вода, отколкото реално са имали.
Това означава, че дори най-напредналият германски ядрен експеримент е бил далеч от необходимите условия за самоподдържаща се реакция. Германия не е разполагала с достатъчно материали, които да обедини на едно място.
Германската ядрена програма започва още след първите експерименти с ядреното делене през 1939 г. и получава името Uranprojekt. След избухването на Втората световна война изследванията са насочени и към потенциалното военно приложение на ядрената физика.
В Германия са изградени няколко експериментални реактора, известни като „пилоти“, в Лайпциг, Берлин и Готов. Най-амбициозният от тях е B8 в Берлин. Той се състои от 664 куба естествен уран, подредени на концентрични пръстени в съд с тежка вода и обградени с графит.
Принципът е сравнително прост. При деленето на атомните ядра се освобождават неутрони, които могат да предизвикат делене на други ядра. За да продължи процесът сам, поне един от освободените неутрони трябва да предизвика ново делене.

Тежката вода забавя неутроните, без да поглъща прекалено голяма част от тях, а графитът връща част от отклонените неутрони обратно към активната зона. При достатъчно количество подходящ материал това може да доведе до самоподдържаща се реакция.
B8 обаче не достига необходимата критичност, дори когато съветските и съюзническите сили вече настъпват към Германия. Хайзенберг смята, че основният проблем е недостигът на материали.
Тежката вода за проекта идва от един завод в Норвегия, който е унищожен през 1944 г. Уранът пък е разпределен между няколко експериментални реактора.
Точно това поражда един от големите въпроси около германската програма: дали нацистите са можели да постигнат успех, ако бяха събрали всички налични материали на едно място.

През 2013 г. Кот получава като подарък един от урановите кубове, използвани в германската програма. Заедно с колегата си Мириам Хибърт той започва да проучва историята им. Първоначалните изчисления показват, че германските запаси потенциално са могли да бъдат достатъчни за достигане на критичност, ако бъдат обединени.
По-новото изследване обаче показва друга картина. Анализът на два от запазените кубове и на историческите документи потвърждава основните изчисления на Хайзенберг, но показва, че B8 остава значително под необходимото ниво. За да работи експериментът, германците са се нуждаели от приблизително два пъти повече уран и повече от два пъти повече тежка вода.
Дори промени в конструкцията, например замяната на част от тежката вода с графит, вероятно нямало да решат проблема заради недостатъчната чистота на наличните материали.
Това не дава окончателен отговор на въпроса дали Германия изобщо е могла да създаде атомна бомба. При различна организация, повече ресурси и по-висок приоритет на проекта резултатът теоретично би могъл да бъде друг.
Историческите данни обаче показват, че Германия е била много по-далеч от създаването на атомно оръжие, отколкото предполагат някои популярни версии на историята.
Изследването е публикувано в PNAS Nexus.




Post Comment