Докато светът и феновете с нетърпение очакват новия биографичен филм за Майкъл Джексън, един директен и безкомпромисен анализ на Дейвид Муриканд за Euronews охлажда ентусиазма.

Независимо дали сте почитатели на биографичните ленти, или не, животът и противоречията около Краля на попа със сигурност привличат вниманието.

Според Муриканд обаче „Майкъл“ е не просто разочарование. Това е филм, който сериозно пропуска възможността да разкаже една сложна и наистина важна история.

В своя анализ за Euronews Culture той още в заглавието заявява, че филмът е „лош, наистина, наистина лош“. И така задава ясен тон за всичко, което следва.

Това е първият официален биографичен филм за Майкъл Джексън

Режисиран е от Антоан Фукуа, познат с „Тренировъчен ден“ и поредицата „Закрилникът“, а Джафар Джексън е в ролята на покойния си чичо.

Лентата проследява живота му от ранните дни в „Мотаун“ с Jackson 5 до издаването на албума „Bad“ през 1987 г. – периодът на славните години преди обвиненията в злоупотреба с деца.

За автора на критиката сравнението с други биографични филми с PR привкус идва съвсем естествено

Той споменава „Бохемска рапсодия“ като повърхностна биография на Фреди Меркюри, „Back to Black“ като филм за Ейми Уайнхаус, който прилича повече на маркетингов трик, и „United Passions“ като пример за пропаганден проект, свързан с ФИФА.

„Майкъл“ е поставен в същата категория. Въпреки че накрая се загатва за продължение с думите „Неговата история продължава“, филмът още отсега оставя впечатление за открито идеализиран разказ.

Вместо да се изправи срещу спорните и тъмни страни от живота на Майкъл Джексън, той ги избягва и изгражда внимателно „изчистен“ портрет.

В списъка с премълчани теми Муриканд включва обвиненията за насилие от страна на баща му Джо (в ролята Колман Доминго), ранните сексуални контакти, както и нарастващата телесна дисморфия на Джексън, свързана с цената, която славата и травмата са оставили върху него.

Вместо сложен портрет на човека зад мита, критикът смята, че публиката получава драма без истинска драма. Един шаблонно създаден продукт, който прилича повече на контролиран опит за продажба на още албуми, отколкото на сериозен филм.

В анализа се посочва, че биографията е толкова стерилизирана, че става почти прозрачна

Тя е насочена предимно към фенове, които искат да чуят хитовете и да видят реконструкции на познати моменти от кариерата на Джексън.

Според Муриканд във филма няма нищо, което убедително да показва какво е превърнало едно младо момче в една от най-великите музикални фигури на XX век.

Особено остър е критикът и към сцени, в които Джексън е показан като грижовна фигура, посещаваща болници и седяща до леглата на болни деца.

За Муриканд именно тези моменти са толкова очевидни в намерението си да „изгладят“ проблемното му наследство, че на практика разкриват ръката на тези, които контролират филма.

Той дори си представя саркастичен разговор между създателите на проекта, в който противоречията около Джексън се отричат или просто се игнорират, за да се предложи на новата публика бездушен и лесно смилаем продукт, който ще донесе милиони в боксофиса.

Все пак критиката не е изцяло лишена от признание за таланта на замесените в проекта

Муриканд признава, че и пред, и зад камерата има талантливи хора. Според него обаче Фукуа в този случай действа като корпоративен изпълнител на чужда програма.

Джафар Джексън, от своя страна, макар да предлага наистина впечатляваща имитация на своя чичо, остава в капана на филм, който толкова се страхува да не обиди някого, че забравя да бъде поне малко интересен.

Не успях да гледам лентата, когато беше прожекцията за журналисти, но ще го направя през уикенда и ще ви напиша своето мнение. 

Снимки: Форум Филм България

Материалът Биографичният филм за Майкъл Джексън си спечели доста негативни критики: Защо? е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари