Бившият началник на кабинета на Колин Пауъл: Купихме хора в медиите, депутати и двама шефове на НАТО

Бившият началник на кабинета на американския държавен секретар Колин Пауъл твърди, че след 2002 г. ЦРУ и партньорски разузнавателни служби целенасочено са моделирали политическия и медиен елит на Европа. 

„Купихме редактори на вестници. Купихме ръководители на синдикати. Купихме парламентаристи. Купихме двама генерални секретари – Йенс Столтенберг и Марк Рюте.“

Тези думи произнася пенсионираният американски полковник Лорънс Уилкерсън в интервю с норвежкия професор Глен Дизен. Основната тема е опасността от американски ядрен удар срещу Иран, но между 32-рата и 40-ата минута разговорът се насочва към Европа, НАТО, ЦРУ и възможностите на Вашингтон да влияе върху чужди политически системи.

Част от видеото беше публикувано в Telegram канала M-демократизиране на информацията:

Кой е Лорънс Уилкерсън и защо думите му имат тежест

Лорънс Уилкерсън не е бивш ръководител на Държавния департамент, както понякога е представян в социалните мрежи. Той е пенсиониран полковник от американската армия с 31 години служба и ветеран от войната във Виетнам. Между август 2002 и януари 2005 г. Уилкерсън е началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл. Преди това работи в Службата за политическо планиране на Държавния департамент.

След напускането на правителството Уилкерсън се превръща в един от най-острите критици на администрацията на Джордж Буш-младши. Той публично признава и собствената си отговорност за подготовката на презентацията на Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН през февруари 2003 г., с която Вашингтон аргументира предстоящото нахлуване в Ирак чрез неверни твърдения за оръжия за масово унищожение.

Именно заеманата от него длъжност при Пауъл придава политическа тежест на казаното в интервюто. Тя обаче не е автоматично доказателство за конкретните обвинения, които отправя повече от две десетилетия по-късно.

„Знам какво направихме на Европа“

В отговор на тезата на Глен Дизен, че в Европа почти не е останало пространство за дебат относно войната в Украйна и отношенията с Русия, Уилкерсън заявява:

„Известна надежда ми дава фактът, че бях там. Знам какво направихме. Знам какво направихме на Европа. Знам колко старателно работеше Агенцията – ЦРУ, колко старателно работеше SIS, MI6, а донякъде и Мосад. В началото те не бяха склонни партньори, но станаха партньори, защото видяха колко много пари се влагат.“

SIS и MI6 не са две различни организации – това са две наименования на британската Secret Intelligence Service.

След това Уилкерсън използва израз, който вече е споменал по-рано в интервюто, позовавайки се на неназован азиатски изследовател:

„Както казва този азиатски учен, ние научихме кучетата да лаят. Купихме редактори на вестници. Купихме ръководители на синдикати. Купихме парламентаристи. Купихме двама генерални секретари – Йенс Столтенберг и Марк Рюте.“

Той продължава с още по-широко обвинение:

„Купихме цели държави – в смисъл на политическия им апарат и онова, което му влияе. От 2002 г. нататък действително приведохме всичко в действие – с милиарди долари за ЦРУ и други. USAID беше инструмент. Либералната демокрация беше превърната в оръжие.“

Уилкерсън не посочва размера на предполагаемите плащания, конкретни програми, банкови операции, посредници или получатели. Не става ясно и дали „купихме“ означава преки подкупи, финансиране на политически и обществени структури, подпомагане на кариери или изграждане на зависими мрежи за влияние. По-нататъшното му обяснение по-скоро насочва към дългосрочно политическо култивиране и покровителство, отколкото непременно към предаване на пари в брой.

Милиарди за ЦРУ и USAID като „инструмент“

Уилкерсън свързва предполагаемите операции на разузнавателните служби с дейността на Американската агенция за международно развитие USAID. Той дори заявява, че в определена степен подкрепя действията на Доналд Тръмп и Марко Рубио срещу агенцията именно заради ролята, която според него нейни служители са играли.

След това обобщава:

„Ние създадохме Европа, която съществува в момента, нарочно. А сега плащаме сметката за това, защото според мен ще са необходими още шест, дванадесет, може би осемнадесет месеца, за да се освободим от част от тези хора.“

За представителите в националните парламенти прогнозата му е още по-неопределена:

„Един Господ знае колко време ще бъде необходимо, за да се освободим от хората там. Ние старателно моделирахме Европа по образа, който искахме.“

Контекстът показва, че Уилкерсън очаква промяна на част от европейските правителства след предстоящи избори. Той обаче не уточнява кои точно политици смята за продукт на американско влияние.

Протестите срещу войната в Ирак като повратна точка

Според Уилкерсън един от решаващите моменти е европейската съпротива срещу нахлуването в Ирак през 2003 г. Той твърди, че масовите протести били възприети във Вашингтон като знак, че Европа вече не следва безусловно американската политика.

На 15 февруари 2003 г. между един и два милиона души излизат по улиците на Лондон. Според Музея на Лондон това е най-голямата политическа демонстрация в историята на Великобритания.

Уилкерсън заявява, че лично се е намирал сред протеста:

„Вижте тези антивоенни протести. Вижте какво се случи в Лондон. Аз бях по средата на протеста в Лондон – най-големия антивоенен митинг в историята на Европа или поне, както ми казаха, вероятно най-големия в историята на Великобритания. Това изобщо не ни хареса. И се заехме да го променим.“

Дик Чейни

Той свързва реакцията с администрацията на Джордж Буш, като споменава Колин Пауъл, вицепрезидента Дик Чейни и други високопоставени представители. По думите му ЦРУ видяло възможност да получи значително повече средства, за да противодейства на нарастващите антиамерикански настроения в Европа.

Какво твърди Уилкерсън за Йенс Столтенберг

Когато Дизен го пита колко близо е бил до описваните процеси, Уилкерсън отговаря:

„Бях съвсем отблизо до това Йенс Столтенберг да стигне там, където беше.“

Следва обвинение, че американски представители наблюдавали политическото поведение на Столтенберг в Норвегия:

„Видяхме какво правеше в собственото си правителство и видяхме колко податлив беше и колко възприемчив беше към нашето послание. Използвахме го като своеобразен централен стълб, от който да разширяваме влиянието си и да работим върху други правителства.“

Уилкерсън твърди още, че Столтенберг бил „напълно готов“ да съдейства, защото знаел, че американската страна му е обещала поста на генерален секретар на НАТО.

Тук възниква съществен хронологичен въпрос. Уилкерсън напуска Държавния департамент през януари 2005 г., докато Столтенберг е избран за генерален секретар на НАТО през март 2014 г. и встъпва в длъжност на 1 октомври същата година. Официалната биография на НАТО потвърждава датите.

В интервюто Уилкерсън не обяснява:

• кога точно е била направена предполагаемата уговорка;
• кой е дал обещанието;
• в какво лично се е състояло неговото участие;
• как действията от периода 2002–2005 г. са довели до назначение близо девет години по-късно.

Уилкерсън признава и граница на личните си знания. За предполагаемото американско проникване в институциите на ЕС той казва:

„Не го видях отблизо и лично, но други ми казаха, че и това се случва. Сигурен съм, че е вървяло стъпка по стъпка заедно с проникването ни в ръководството на НАТО.“

Марк Рюте, Вашингтон и пътят към върха на НАТО

Името на Марк Рюте се появява в първоначалното изречение на Уилкерсън за „двамата купени генерални секретари“. Когато разговорът се насочва конкретно към Рюте обаче, подробностите са изложени предимно от Глен Дизен, а не от госта.

Дизен твърди, че нидерландски медии са разкрили опити на Рюте да оправдава действията на Израел, по-твърда позиция срещу Русия и подкрепа за ударите срещу хутите в Йемен – всичко това, според интерпретацията на водещия, за да подобри кандидатурата си за НАТО.

Подобен обществен спор в Нидерландия действително съществува. През януари 2024 г. NRC публикува информация, основана на анонимно писмо на служители на нидерландското външно министерство. Те обвиняват кабинета на Рюте, че прикрива неудобни данни за възможни нарушения на Израел, за да не подразни Вашингтон и да не навреди на кандидатурата му за НАТО. Случаят е обобщен от NL Times. Нидерландското външно министерство отхвърля интерпретацията и заявява, че медийната публикация представя „избирателна и непълна картина“ на вътрешните документи.

Правителството на Рюте подкрепя американско-британските удари срещу хутите и предоставя един щабен офицер за неоперативна военна помощ. Решението предизвиква критики, включително защото парламентът не е бил предварително уведомен, отбелязва Middle East Institute.

Рюте действително получава рано подкрепата на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. За назначаването му обаче е необходимо съгласието на всичките 32 членки на НАТО. Алиансът официално взема решенията си с консенсус, а изборът на генерален секретар се извършва чрез неформални дипломатически консултации между държавите членки.

Документираната история на ЦРУ в Европа

Общото твърдение, че американските служби са използвали пари, медии, синдикати и обществени организации, за да влияят върху Европа, има добре документиран исторически прецедент.

Разсекретени американски документи показват, че от края на 40-те до началото на 60-те години ЦРУ е предоставяло на италиански центристки правителства и партии средно около 5 млн. долара годишно. Използвани са и американски договори, за да бъде отслабено комунистическото влияние в синдикатите, показва проучване на Архива по национална сигурност.

Самото ЦРУ признава финансирането на Конгреса за културна свобода – международна мрежа от интелектуалци, конференции и списания, сред които Encounter. В исторически материал на ЦРУ операцията е определена като една от най-дръзките и ефективни тайни програми на Студената война.

Американски правителствен анализ от 1953–1954 г. посочва, че целта на тайната пропаганда на ЦРУ е била да се противопоставя на комунизма и неутралитета и да утвърждава американските и западните интереси. Документът отбелязва още, че приблизително две трети от американските разходи за информационни и пропагандни дейности в „свободния свят“ са били насочени към Западна Европа. Текстът е публикуван в официалната историческа поредица на Държавния департамент на САЩ.

Тези разсекретени операции потвърждават, че описаните от Уилкерсън методи са били използвани по време на Студената война. Те обаче не доказват автоматично неговото по-ново твърдение, че след 2002 г. е започнала кампания за „купуване“ на европейски правителства и ръководители на НАТО.

Кой моделира днешна Европа

В края на разглеждания фрагмент Уилкерсън отправя още едно сериозно обвинение. Той твърди, че Вашингтон и Мосад са използвали историческата вина за Холокоста, особено в Германия, и че САЩ са помогнали за изграждането на германските правила и закони срещу антисемитизма. И за това твърдение не посочва конкретни документи, законодателни инициативи, участници или периоди.

Но същината на интервюто не се изчерпва с въпроса дали думата „купихме“ означава пликове с пари, тайни банкови преводи или нещо по-трудно видимо. Разказът на Уилкерсън описва по-голяма и по-продължителна операция – подбор, насърчаване и издигане на политически фигури, готови да възприемат американските приоритети като свои.

Ако под „купихме“ той разбира именно изграждането на зависими политически, медийни и институционални мрежи, обвинението не става по-малко тежко. То поставя под въпрос доколко Европа взема самостоятелни решения и доколко нейните лидери са продукт на система, която възнаграждава правилните позиции и затваря пътя пред неудобните.

Историческите документи показват, че Вашингтон действително е използвал подобни средства в Европа. Уилкерсън твърди, че след 2002 г. те са били възстановени в нов мащаб и с нова цел – не просто да бъде спечелена обществена подкрепа, а да бъде създаден политически елит, който да следва САЩ дори когато американските и европейските интереси започнат да се разминават.

Тъкмо затова най-смущаващата реплика в интервюто не е дори твърдението, че са били „купени“ двама генерални секретари на НАТО. Най-смущаващо е обобщението на Уилкерсън:

„Ние старателно моделирахме Европа по образа, който искахме.“